Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Гленда последва човека в следващата стая, която беше облицована с дъб, строга и изобщо беше най-непретрупаният кабинет, който тя беше виждала. Стаята на средностатистическия магьосник беше толкова гъчкана с всевъзможни неща, че не се виждаха стените. Тук дори и бюрото беше чисто, като се изключи гърненце с пера за писане, мастилница, отворен брой на „Анкх-Морпоркски Вестник” и... погледът и остана прикован към това нещо - чаша с надписа „На най-добрия шеф на света”. Тя беше толкова не на място тук, че като нищо би могла да е нахлула от друга вселена.
Някой незабелязано постави зад нея стол. Което беше добре, защото, когато мъжът зад бюрото я погледна, тя скоропостижно седна.
Ветинари потърка основата на носа си и въздъхна:
- Госпожице ... Сладкофасулска, в този дворец има цели стаи пълни с хора, искащи да се видят с мен, и то все могъщи и влиятелни хора, или поне те мислят, че са такива. И все пак господин Дръмнот имаше любезността да вмъкне в разписанието ми, предреждайки генералния началник на пощите и кмета на Сто Лат, среща с една млада готвачка с престилка под палтото и заявено намерение, както пише тук, „да я видим ние тая работа”. Това е защото забелязвам, какво не е на мястото си, а вие, госпожице Сладкофасулска, не сте на мястото си. Какво искате?
- Кой ви е казал, че искам нещо?
- Всички искат нещо, когато са при мен, госпожице Сладкофасулска, дори то да е, самите те да са на друго място.
- Добре де! Снощи вие напихте всичките капитани и ги накарахте да подпишат онази хартия във вестника!
Погледът му изобщо не потрепна. Това беше много по-лошо от, ами от всичко друго.
- Млада госпожице, пиянството носи равенство на човечеството. То е окончателната демокрация, стига да ви харесват подобни неща. Пияният просяк е също толкова пиян колкото един лорд, и обратното. Случвало ли ви се е да забелязвате, че всички пияници се разбират взаимно, независимо колко пияни са и колко различни могат да са матерните им езици? Да приема ли, че сте роднина на Августина Сладкофасулска?
Този въпрос, след всичката тази възхвала на пиянството, я цапардоса между очите и пръсна мислите и напосоки.
- Какво? О. Да. Точно така. Тя беше баба ми.
- И като млада беше готвачка в Гилдията на Наемните убийци?
- Точно така. Тя все се шегуваше, как не им позволявала... - тя бързо се спря, но Ветинари завърши изречението вместо нея:
- ... да използват нейните торти за да отравят хора. Ние пък всеки път й се подчинявахме, защото, както несъмнено знаете, госпожице, никой не иска да ядоса една добра готвачка. Тя все още ли е с нас?
- Почина преди две години, сър.
- Но след като вие сте Сладкофасулска, предполагам, че сте се сдобили в замяна с няколко други баби? Баба ви винаги е била стожер на общността, а и все на някого трябва да носите всичките онези лакомства, нали?
- Това няма откъде да го знаете, само налучквате. Но сте прав, те са за възрастните жени, които си нямат кой да се грижи за старините им. Както и да е, те са си от полагащото ми се.
- О, разбира се. Всяка работа си върви с някои малки облаги. Ето, не бих и очаквал Дръмнот да си е купил и един кламер през живота си, а, Дръмнот?
Секретарят, подреждащ книжа някъде на заден план, изкара една бледа усмивчица.
- Вижте сега, аз прибирам само остатъци... - започна Гленда, но Ветинари я спря с махване на ръка.
- Вие сте тук заради ритнитопката, - каза й Ветинари - Бяхте на снощната вечеря, обаче университетът предпочита сервитьорките да са дългокраки, а аз забелязвам подобни неща. Поради което предположих, че бяхте там по ваша работа без да занимавате с въпроса вашето началство. Защо?
- Вие им отнемате тяхната ритнитопка!
Патрицият събра пръстите на двете си ръце и опря брадичката си на тях докато я наблюдаваше.
Опитва се да ме притесни, помисли си тя. И успява, ох, успява.
Ветинари запълни тишината:
- Баба ви имаше навика да мисли вместо хората. Тази черта явно се предава в рода, и то все по женска линия. Всеки път способни жени, шетащи в свят, където всички останали са като че на седемгодишна възраст и постоянно се спъват и падат докато играят, а тези жени ги вдигат и гледат как те пак хукват по същия начин. Предполагам, че управлявате Нощната Кухня? В голямата има твърде много хора. Вие искате територии, които да можете да контролирате, извън непосредствения обсег на всякакви глупци.
Ако беше добавил „Прав ли съм?” като някакъв дърдорко просещ си аплодисменти, тя щеше да го намрази. Но той като че четеше направо от вътрешността на главата й, така спокойно и делнично. Трябваше да се сдържа да не потръпне, защото всичко беше вярно.