Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Лорд Ветинари отново беше станал на крака.
- Господа, кой из сред вас ще приеме предизвикателството? Няма нужда да е Мътни Извор или Кукличките, няма нужда да са Шункарите, стига само да е отбор, господа. Академик Невиждан ще посрещне най-добрите от вас, в най-добрите традиции на спортсменството. Определих датата на срещата за в събота. Що се отнася до Академик, можете да гледате тренировките им, а Господин Стибънс в случай на нужда ще ви съветва. Мачът ще е честен, господа, тук имате моята дума, - той направи пауза - Споменах ли, че когато я представят, много близката до златно купа ще бъде пълна с бира? Идеята е много популярна, както ми се струва, и предричам, че за приличен период от време златната купа ще остане доста чудодейно пълна с бира, колкото и да бъде пито от нея. За това ще се погрижа лично.
И това също беше посрещнато с възторжен рев. Гленда й стана срам за мъжете, но също и яд. Направо ги водеха за носа. Или, по-право, за бирата.
На Ветинари не му трябваха бичове и стеги. Без нищо друго освен Старото Специално Уинкълово, Собствения Резерв на Вълшебника той ги хваща и ги води където си иска като стадо малки агънца... че и не изостава от тях по бири. Това пък как го успява? „Ей, гледайте ме, хора, какъв съм народен, съвсем като вас”, - казва им той, да, ама изобщо не е като тях. Те няма като него просто да убият... тя попридържа мисълта си, колкото да се сети за някои от онези улични боеве, когато кръчмите залостваха врати, и добави: и да им се размине ей така.
- Моят приятел Архиканцлерът току що ми съобщи, че Академик Невиждан по никакъв начин няма да прибягва до магия! Няма съмнение, че никой не иска да види отбор жаби!
И тази жалка шега беше посрещната с всеобщ смях, но чистият факт беше, че точно сега те биха се смяли и ако им покажеха пазарска торбичка.
- Това ще бъде истински мач, господа, без трикове, само майсторство, - гласът на Патриция пак стана рязък - И като стана дума, постановявам нов свод от правила, базирани на толкова наскоро откритите свещени и традиционни правила на ритни-топка, но включващи и много от по-познатите използвани в по-нови времена. Постът на рефера е учреден с цел съблюдаване на правилата. Трябва да има правила, приятели мои. Трябва. Няма игра без правила. Няма правила, няма игра.
Ето значи какво било. Като че покрай цялата мътилка никой не беше забелязал, как посред захаросаните благинки за миг проблясна острието на бръснача. Правила, а? - мислеше си Гленда. Какви пък са тия нови правила, а? Аз изобщо не знаех, че имало правила. Да, но човекът на лорд Ветинари, кой го знае него пък какъв е, тихичко обикаляше масите и оставяше по няколко листа хартия пред всеки мъж.
Тя си спомни как се беше шашнал Столоп само от един пощенски плик. Някои от тях поне не може да не могат да четат, нали? Но колцина от тях ще могат да четат точно сега?
Негова Светлост обаче не беше свършил:
- И последно, господа, бих искал внимателно да прочетете и да подпишете екземплярите от правилата, които ви раздаде г-н Дръмнот. А сега, доколкото знам, Архиканцлерът и колегите му ви канят във Всекинощната стая на пури и, както подразбрах, изключително рядък сорт бренди!
Е, това направо ще ги довърши, нали? Ритнитопковците бяха навикнали на просто бира. Е, да сме честни, те бяха навикнали на купища просто бира. И все пак, ако Гленда я биваше да съди за тези работи, а нея много я биваше да съди, сега те ще са още малко и мъртво пияни. Е да де, някои закалени капитани можеха някое време да стоят изправени докато са си, технически погледнато мъртво пияни. А няма нищо по смущаващо от това да видиш някой мъртво пиян, освен ако е мъртво пиян, който все още си стои изправен. А да се чуди човек: капитаните бяха от онзи вид хора, които обръщат халби на екс, могат да изкарат на оригване Националния Химн и да огъват железни пръти със зъбите си или доли със зъбите някой друг. Е да де, по ученето може и да не ги биваше много, ама защо трябваше да са толкова тъпи?
- Я ми кажете, - продума на Ветинари Ридкъли, докато гледаха как гостите се изнизват с полюшване - вие ли бяхте зад откритието на амфората?
- Нали се познаваме от известно време, Муструм, - отвърна Ветинари - и, както знаете, аз не бих ви излъгал, - тук той замалко като че се замисли - Добре де, разбира се бих ви излъгал при подходящи обстоятелства, но в дадения случай мога искрено да ви уверя, че откритието на амфората и за мен дойде като изненада, колкото и приятна да беше. Фактически аз предположих, че вие, господа, сте сторили нещо по въпроса.
- Ние дори не знаехме, че има такава, - каза Ридкъли - Лично аз смятам, че тук има пръст религията.