Невиждани академици

Колкото и тъпи, глупави и смотани да бяха някои от съседите и, както винаги, тъкмо нейна работа беше да защитава техните интереси. Бяха ги захвърлили в свят, който те не разбираха, така че тя трябваше да им го разбере вместо тях. А си помисли за това, защото докато обикаляше покрай масите, можеше да чуе едно отчетливо дрън-дрън, а пък и май известно количество от сребърните прибори на масите ги беше хванала липсата. След като някое време понаблюдава зорко процеса, тя пристъпи до гърба на г-н Столоп и, без много да се церемони, измъкна от джоба на сакото му три сребърни лъжици и една вилица, и тя сребърна.

Той се извърна рязко и имаше приличието като я видя, че е тя, да си даде засрамен вид. На Гленда не и се наложи да си отваря устата.

- Ма те са толкова много, - запротестира той - Че на кой са му изпотрябвали сичките тея ножове и вилици?

Тя бръкна в другия му джоб и извади три сребърни ножа и една сребърна солница.

- Ама няма лошо, тея си имат купища, - бореше се Столоп - Няма да усетят една две само, я.

Гленда го изгледа. Дрънченето на прибори изчезващи от масите за известно време беше станало макар и малка, но забележима част от общия звуков фон. Тя се надвеси над него докато не стигна на два-три пръста от лицето му.

- Г-н Столоп, чудя се, дали пък точно за това не ви дебне лорд Ветинари, а? - лицето му пребледня и тя кимна - Нали схващаш.

И мълвата бързо се разпространи. Като се отдалечаваше, Гленда с удовлетворение дочу зад гърба си, разпространяващо се все по-нататък по масите, допълнително дрънчене, издаващо как сребърните прибори минават от отлив към прилив обратно по масите. Навред по масите те звънкаха като мънички звънчета на феички.

Гленда се усмихна наум и се втурна да се осмелява на всичко. Или поне на всичко, на което се осмеляваше да се осмелява.

Лорд Ветинари се изправи. Поради някаква необяснима причина той нямаше нужда от фанфари. Нито от „Бих ли могъл да ви помоля за вашето внимание”, нито от „Направете ми услугата да ме изслушате”, нито от „Внимание”. Той просто се изправи и шумът стихна.

- Господа, благодаря ви, че дойдохте тук и ми позволете да благодаря на Архиканцлер Ридкъли за неговото щедро гостоприемство тази вечер. Бих искал да използвам тази възможност да уталожа безпокойството ви. Виждате ли, носи се слух, че съм бил против играенето на ритнитопка. Нищо не е по-далече от истината. Аз съм твърд привърженик на традиционната игра ритнитопка и, в действителност, бих бил щастлив тя да излезе от жалкото си заточение в задните улички. Нещо повече, макар че знам, че вие имате график за вашите срещи, аз лично предлагам да се организира лига на, така да се каже, най-изявените и стари отбори, които да се съревновават доблестно помежду си за златна купа...

Надигнаха се приветствени възгласи, лъхащи на бира.

- ... или, може би трябваше да кажа по-точно, златообразна купа...

Повече приветствени възгласи и повече смях.

- ... по модела на наскоро откритата древна амфора известна като „Единоборството”, който, сигурен съм, всички сте видяли?