Невиждани академици

За смайване и смут на Гленда, Жулиета все още беше на първа страница, с по-малка картинка от вчерашната и заглавието „Мистериозна красавица изчезва”, под което се казваше просто, че никой не бил виждал тайнствения модел Бижу от нейния дебют (Гленда си набеляза тази дума за проверка в речника) преди два дни насам. Значи да не намерят някого било, моля ви се, новина? Както и да е, тя беше учудена, че се намери място дори и за това, защото повечето от първата страница беше посветено на ритнитопката, но „Вестникът” обичаше да започва по някоя друга история на предната страница, а после, тъкмо когато на човек му станеше интересно, да те отпраща някъде на страница 35, където историята издъхва в забвение някъде зад кръстословицата и постоянната реклама за ортопедични бандажи.

Уводната статия на следващата страница беше озаглавена „Едно на нула за Ветинари”. Гленда обикновено изобщо не четеше уводните статии, защото не може всеки път да си готова да срещнеш думата „съответно” в статия от 120 думи.

Тя зачете предната страница, отначало унило, после с нарастващ гняв. Ветинари ги беше изиграл. Напива ги, моля ви се, а глупаците му с глупаци подписват предателството на тяхната ритнитопка и замяната й с бледото й подобие скалъпено в двореца и университета. Разбира се, като се замислиш, не е чак толкова просто. Налагаше й се да признае пред себе си, че ненавижда простотията на настоящия спорт. Мразеше идиотските побоища и безмозъчното блъскане, но тази омраза си беше нейна. Хората сами си го бяха направили и, колкото и глупаво и калпаво да беше, си беше тяхно. И ето че важните клечки пак се бъркаха където не им е работата и се прехласваха по това, колко прекрасно било. Старата ритнитопка щеше да бъде забранена. Поредното скрито острие във високоалкохолния коктейл на лорд Ветинари.

Тя също така хранеше дълбоки подозрения относно амфората, чието изображение, кой знае защо, все още се мъдреше на масата й. След като онова, което се твърдеше, че било оригиналните правила, беше написано на древен език, то как ще може някой друг освен някой тузар да каже, какво точно пише? Тя прехвърли набързо описанието на новите правила. Някои от правилата на старата улична ритнитопка бяха оцелели там като някакви чудовища от отминала ера. Тя разпозна любимото си: че топката се счита за топка. Топката е онази топка, с която е играно в качеството на топка последователно от трима играчи, и оттогава нататък тя е топката. Много и беше харесало първия път като го беше прочела заради пълното безумие на формулировката. Явно е било въведено един ден преди векове, когато при злополучен инцидент с отрязана глава, тя някак се търкулнала на полето и неусетно заменила предишната топка, която пък била скрита от падналото върху нея тяло, към което по-рано била принадлежала главата. Такова нещо някак си остава в паметта, особено при условие, че след мача победният гол бил зачетен на собственика на главата.