Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Патрицият отпи малко от бирата си и продължи:
- Тази случка, господа, съм я разказвал на малцина и подозирам, че никога повече няма да я разказвам, но един ден, докато бях малък, по време на ваканция в Юбервалд се разхождах по брега на един поток и видях видра с малки. Много симпатична гледка, както съм сигурен че ще се съгласите, и както ги гледах, майката се гмурна в потока, хвана тлъста сьомга и я извлече на един наполовина потопен дънер. Докато я ядеше, още жива разбира се, разпори корема й и до днес си спомням сладката розовина на нейния пръснал се наоколо хайвер, за най-голямо удоволствие на малките видрички, които се впуснаха през главите на другарчетата си да се наситят с това лакомство. Едно от чудесата на природата, господа: майка с дечица обядва майка с дечица. Точно тогава за пръв път научих нещо за злото. То е вградено в самото естество на вселената. Всеки един свят се гърчи от болка. В случай че има върховно същество, казах си аз тогава, всички ние сме длъжни морално да се издигнем над неговото ниво.
Двамата магьосници се спогледаха. Ветинари се беше взрял в дълбините на халбата си с бира и те бяха доволни, че не знаеха, какво ли вижда вътре.
- На мен ли ми се струва или тук е доста сумрачно, - спомена Хенри.
- Майчице, да! Съвсем забравих за люстрата! - възкликна Ридкъли - Къде е господин Лут?
- Тук, - откликна Лут, значително по-отблизо отколкото би предпочел Ридкъли.
- Защо си тук?
- Казах, че ще бъда готов в момента, когато ви дотрябвам, сър.
- Какво? Ах да, разбира се, че го спомена, - дребничък, учтив и изумително услужлив, мислеше си междувременно Ридкъли, изобщо няма от какво да се безпокои човек... - Е, тогава ни покажете, как се палят свещи, господин Лут.
- Има ли някаква възможност да гръмнат фанфари, сър?
- Съмнявам се, млади момко, но аз ще въдворя тишина в Залата.
Ридкъли взе лъжичка и дрънна с нея по края на винената си чаша в осветения от вековете обичай казващ „Чуйте, хора, аз се опитвам много тихо да вдигна силен шум!”, който винаги успешно е убягвал от вниманието на следгощавъчните витии още от изобретяването на чашите, лъжиците и банкетите насам.
- Господа, моля ви за тишина, тръпнеща в очакване, последвана от възторжени аплодисменти за запалването на люстрата!
Тишината настъпи.
След като краткотрайна вълна аплодисменти беше последвана от още тишина, хората се заизвъртаха в столовете си за да виждат по-добре нищото, което не се виждаше.
- Бихте ли поразпалили лулата си, след което бихте ли ми я дали, сър? - помоли Лут.
Ридкъли сви рамене и стори, както го помолиха. Лут взе лулата, вдигна я във въздуха и...
Какво точно се случи? Това беше тема на разговори още много дни наред. Дали червеният пламък излезе от лулата, или се спусна от тавана или пък просто изригна от стените? Сигурно беше само, че тъмнината изведнъж беше пресечена от огнени зигзаговидни черти, след миг загаснали и оставили тотална чернота, която се проясни като небе при изгрев, когато всяка свещ до последната едновременно се запали в съвършен унисон.
Когато се надигнаха ръкоплясканията, Ридкъли хвърли един поглед през масата накъм Пондър, който размаха тавмометъра си, поклати глава и сви рамене.
Тогава Архиканцлерът се обърна към Лут, заведе го по-далече от масана та да не се чува и за радост на зрителите му разтърси ръката.
- Браво, господин Лут. Само един въпрос: това не беше магия, иначе щяхме да разберем, тогава значи как го направи?
- Основата беше джуджешка алхимия, сър. Нали знаете, онзи вид, който работи? Така те запалват големите свещници в пещерите под Шибън. Аз реконструирах метода посредством експерименти и анализ. Фитилите на всички свещи са свързани чрез мрежа от черни памучни нишки, които се терминират в един единствен конец, който в тази Зала почти не се вижда. Нали разбирате, нишките са накиснати в разтвор на вещество, което в сухо състояние гори извънредно бурно, но също толкова краткотрайно. Моята леко модифицирана формула гори значително по-бързо дори и от него, превръщайки цялата нишка в чист газ. Напълно безопасно е. Обработени са само върховете на фитилите на свещите, така че те горят по нормалния за тях начин. Вероятно ще ви е интересно, сър, че пламъкът се движи толкова бързо, че по човешка мяра е съвсем мигновено. Със сигурност по-бързо от двадесет мили в секунда, според моите изчисления[47].
Ридкъли беше много добър в безизразните изражения. Не можеш редовно да имаш работа с лорд Ветинари без да си способен да вкамениш лицето си на мига само щом пожелаеш. Но точно в този момент не му се наложи да се старае.