Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Това правило и още няколко като него бяха оставени като паметници на отминало величие посред списъка от разпореждания на лорд Ветинари. Шепа жестове към старата игра, като някаква милостиня към общественото мнение. Не бива да му се позволява тази работа да му се размине. Само защото той е тиранин и може когато му скимне да уреди убийството на практически всекиго, не означава, че народът трябва да се държи, сякаш го е страх от него. Всъщност тя още не беше докрай уточнила позицията си, но това да се погрижи на лорд Ветинари да не му се размине, изведнъж беше станало страшно важно. Право на народа си беше да решава, кога да е прост и назадничав. Не им е работата на разни важни клечки да казват на народа, какъв да бъде.
Много решително тя наметна палтото си над престилката и, след минутен размисъл, взе от бюфета си две Сладки Дяволчета. Както казват, благо сладко понякога и желязна врата отваря.
В Продълговатия кабинет личният секретар на Патриция си погледна хронометъра.
- Боя се, че времето е петнадесет секунди под личния ви рекорд, милорд.
- Което доказва, че силното пиене удря в главата, - промърмори строго Ветинари.
- Подозирам, че за това едва ли са нужни още доказателства, - забеляза Дръмнот с тънката си секретарска усмивка.
- От друга страна, ако трябва да сме честни, длъжен съм да призная, че тази Шарлота от „Вестника” е най-страховитата съставителка на кръстословици за всички времена, при условие че те всичките са една пасмина. Тя обаче! Абревиатури, четни и нечетни букви, скрити думи, инвертирани последователности, а сега и тези диагонали! Как ли успява?
- Вие нали успяхте, сър.
- Само с разгадаването. Което е много по-лесно, - Ветинари вдигна пръст - Това ще да е същата онази жена, която държи магазинчето за домашни любимци на Пеликулски стъпала, помнете ми думата. Наскоро не са я споменавали като победителка. Тя ще да ги съставя.
- Женският ум несъмнено е коварен, милорд.
Ветинари погледна изненадано секретаря си:
- Е да, разбира се. Нали трябва да се оправя с мъжкия. Мисля че...
На една от вратите лекичко се почука. Патрицият се върна към „Вестника”, а Дръмнот се измъкна от стаята. След като бяха разменени шепнешком няколко думи, секретарят се завърна:
- Както изглежда онази млада жена се е вмъкнала през задната врата чрез подкупване на стражите, сър. Те приеха подкупа, съгласно вашите постоянни разпоредби, и я поканиха в чакалнята, която тя скоро ще установи, че е заключена. Тя желае да се види с вас защото, както казва, имала оплакване. Тя е слугиня.
Лорд Ветинари вдигна поглед над горния край на вестника:
- Кажете и, че не мога да и помогна по въпроса. Вероятно би могла да опита, ох, знам ли, с друг парфюм?
- Исках да кажа, че принадлежи към обслужващ персонал, сър. Казва се Гленда Сладкофасулска.
- Кажете й... - Ветинари се поколеба, след което се усмихна - Ах да, Сладкофасулска. Подкупът за стражите храна ли беше? Може би някакво сладкарско произведение?
- Правилно, сър! По едно голямо Сладко дяволче на човек. Бих ли могъл да попитам как...?
- Тя е готвачка, Дръмнот, а не прислужница. Непременно я поканете.
Секретарят го изгледа с известно недоволство:
- Сигурни ли сте, че е разумно, сър? Аз вече казах на стражите да изхвърлят сладките.
- Сготвени от една Сладкофасулска? Това би било поругване на изкуството, Дръмнот. Ще се видя с нея незабавно.
- Длъжен съм да ви напомня, че разписанието ви за тази сутрин е пълно, милорд.
- И то доста пълно. Наистина е ваше задължение да ми напомняте това, за което аз ви уважавам. Но аз се върнах тази нощ чак в четири часа и ясно си спомням, че си ударих пръста в стъпалата. Аз съм пиян като кирка, Дръмнот, което естествено значи, че кирките са пияни точно колкото мен. Трябва да призная, че изразът не ми е привичен и че досега не съм мислил за кирките в този контекст, но Муструм Ридкъли прояви любезността да ме просвети по въпроса. Затова ми позволете за момент да бъда извинен.
- Е, вие все пак сте Патрицият, сър, - изтъкна Дръмнот - Можете да постъпите, както поискате.
- Много любезно от ваша страна да го кажете, но аз, в действителност, нямам нужда от напомняне, - каза Ветинари с нещо, което почти сигурно беше усмивка.
Когато строгият мъж отвори вратата, вече беше твърде късно да се бяга. Когато той каза: „Заповядайте при Негова Светлост, госпожице Сладкофасулска”, вече беше твърде късно да се припада. Какво ли си беше мислила тя? И дали изобщо беше мислила?