Невиждани академици

Свещите угаснаха, всичките наведнъж, дори и тези високо на голямата люстра. Гленда мярна само бледи призраци на пушек вдигащ се към тавана. До нея Лут започна полугласно да брои. Едно, две... Като стигна до три, свещите откъм далечния края на Залата лумнаха и осветиха Тревор Младонадеждов, греещ с най-заразителната си усмивка.

- Здрасти на всички, а и на вас, ваша светлост. Ей, какви сте ми само баровци, - приветства той Залата и когато те колективно стаиха дъх, той си извади тенекийката, пусна си я на крака, ритна я на рамото си, откъдето тя се претъркули зад врата му през другото му рамо и кацна на ръката му - В началото хората ритали каманаци. Което си е пълна тъпотия. После опитали с черепи, да ама тях първо трябва да ги вземеш от хората, а това довело до бой...

До Гленда Лут тихо броеше...

- А сега се оправяме с онова на което му викате топка, - продължаваше Трев, а тенекийката се търкаляше ли търкаляше нагоре-надолу по него - Да ама тя не е голяма работа, щото си отвсякъде просто един пън. За да я ритнеш ти трябват големи яки ботуши. Бавна е. Тежка е. Живец няма в нея, а ритнитопката, господа, си иска живец...

Вратата от другата страна на Залата се отвори и влезе бегом Бенго Макарона дриблиращ с новата топка. Нейното пльонг-пльонг оттекна из залата. Някои от ритнитопковските капитани бяха станали на крака протягайки врътове за да видят по-добре.

- А със старата топка няма как да направиш ей това, - обяви Трев и се хвърли на земята, а Макарона с едно единствено балетно движение запрати топката свистяща между масите като побеснял стършел.

Някои сцени не е съдено да бъдат изпитани, а могат да бъдат само припомнени, зещото стават прекалено бързо за непосредствено възприятие, така че Гленда прегледа последователността на събитията на вътрешния екран на ужасения си спомен. Ето ги двамата архимагове и Тиранинът на града, гледащи с вцепенен интерес фучащото към тях вихрено кълбо, влечащо подире си ужасяващи последствия, и ето че като че ли от нищото се издига Библиотекарят и го спира посред въздуха с ръка като лопата.

- Ей т’ва сме ние, народе. И излизаме на първото отборче, дето ни дойде на Хиподрума в събота в един часа. Ще тренираме из целия град. Ако щете, включвайте се. И нема да се плашите, ако си немате топки! Ние шъ ви дадеме!

В този момент свещите изгаснаха, което си беше добре, защото не е лесно да се буйства на тъмно. Когато пламъците пак лумнаха по същия призрачен начин, по всички маси се вихреха викове, спорове, смях и дори, тук таме, дискусии. Прислугата пък тихичко ги обикаляше с още пиене. Което все не свършваше, отбеляза си Гленда.

- Какво пият те? - прошепна тя на най-близкия сервитьор.

- Старо Специално Уинкълово, Собствения Резерв на Вълшебника. Върха на сладоледа е.

- Ами Негова Светлост?

Той се подсмихна:

- Ха, чудна работа, и някои от тях ме питаха същото. Същото като гостите пие. Налято от същите бутилки, също като за всички други, така че е... - той замлъкна.