Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Продължавайте.
— Когато баба ми навършила двайсет и една години, научила, че майка й и баща й не са биологичните й родители.
— Значи, е била осиновена?
— Нещо такова. Намерили я на един пристан в Австралия, когато била на четири годинки. Носела само едно детско куфарче. Едва когато станала на шейсет и пет, баща й най-сетне й дал куфарчето и тя започнала да издирва информация за миналото си. Пристигнала в Англия, разговаряла с хора, проучвала и през цялото време си водила дневник.
Джулия се усмихна с разбиране.
— Който вече е у вас.
— Точно така. От него научих как е узнала, че дъщерята на Роуз не е починала.
Сините очи на Джулия се взряха в лицето на Касандра.
— Но ако е била отвлечена, нямаше ли да има разследване? Нямаше ли новината да гръмне по вестниците? Както със сина на Линдберг?
— Не и ако семейството не го разгласи.
— Но защо ще го правят? Несъмнено биха предпочели да го разгласят, нали?
Касандра поклати глава.
— Не, понеже са искали да избегнат скандала. Жената, която взела детето, била повереница на лорд и лейди Монтраше, братовчедка на Роуз.
Джулия ахна.
— Елайза ли е взела детето на Роуз?
— Знаете ли за Елайза? — изненада се на свой ред Касандра.
— Разбира се, тя е известна личност по тези места — преглътна Джулия. — Да се изясним — значи, според вас Елайза е отвела дъщерята на Роуз в Австралия, така ли?
— Качила я е на кораба, но самата тя не е заминала. Елайза изчезнала някъде между Лондон и Мерибъро. Когато прадядо ми намерил Нел, тя била самичка на пристана. Затова я завел в дома си, не можел да остави детето само.
Джулия зацъка с език.
— Само като си помисля за това изоставено момиченце. Горкичката ви баба, сигурно е ужасно да не познаваш произхода си. Това обяснява нетърпението й да разгледа това място.
— Затова Нел купила къщата на скалата — продължи Касандра. — След като открила коя е, искала да запази късче от миналото си.
— Разбира се — разпери ръце Джулия и пак ги отпусна. — Тази част звучи съвсем логично, просто не съм сигурна за останалото.
— Какво искате да кажете?
— Ами дори казаното от вас да е вярно, дори ако дъщерята на Роуз е оживяла, била е отвлечена и се е озовала в Австралия, просто не мога да повярвам, че Елайза има нещо общо с тази работа. Роуз и Елайза са били много близки. По-скоро като сестри, отколкото като братовчедки, били са най-близки приятелки. — Джулия замълча и сякаш отново премисли уравнението, а после въздъхна решително. — Не, просто не вярвам, че Елайза е била способна на такова предателство.
Убедеността на Джулия в невинността на Елайза не беше нормална за безпристрастен наблюдател, който обсъжда историческа хипотеза.
— Защо сте толкова уверена?
Джулия посочи два ракитови стола в нишата на един прозорец.
— Да поседнем. Ще помоля Саманта да ни поръча чай.
Касандра погледна часовника си. Наближаваше времето за срещата й с градинаря, но беше любопитна защо Джулия е толкова категорична, защо говори за Елайза и за Роуз като за скъпи приятелки. Настани се на стола, а Джулия поръча само с устни на Саманта да им поднесе чай.
Саманта отиде да се заеме със задачата, а Джулия продължи:
— Когато купихме „Блакхърст“, имението беше пълна развалина. Открай време мечтаехме да управляваме подобно място, но действителността беше направо кошмарна. Нямате представа колко много неща могат да се объркат в толкова грамадна къща. Три години ни бяха нужни, за да постигнем някакъв напредък. Работехме здравата и за малко да съсипем брака си. Нищо не може да раздели двама съпрузи толкова ефикасно, колкото неспирната влага и безкрайните дупки по покрива.
— Представям си — усмихна се Касандра.
— Наистина е тъжно, къщата е била обитавана и обичана от едно семейство много дълго, но през двайсети век и най-вече след Първата световна война на практика е била изоставена. Прозорците били заковани с дъски, камините — запечатани, да не говорим за щетите от разквартируваните тук войски. Всичките ни пари потънаха в къщата. Тогава бях писателка, написах няколко любовни романа през шейсетте години. Не мога да се сравнявам с Джаки Колинс, но се справях добре. Съпругът ми беше банкер и бяхме сигурни, че разполагаме с достатъчно средства, за да ремонтираме това място и да му вдъхнем живот. — Тя се засмя. — Вече бяхме разпродали по-малки части от имението и към Коледа през 1974 година бяхме готови да вдигнем ръце и да се върнем обратно в Лондон с подвити опашки.
Саманта се появи с отрупан поднос, постави го с дрънчене на масата и се поколеба, преди да се пресегне към дръжката на чайника.