Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Една вечер на панаира

Само една тясна река с много мостове делеше двата града30; покрайнините им лъкатушеха успоредно на двата бряга, срещаха се и се събираха, а там, където се съединяваха, под ревнивия взор на всеки от тях, всяка есен се разполагаше щатският панаир. Поради изгодното си положение и поради селскостопанското значение на самия щат панаирът беше един от най-богатите в Америка. Правеха се обширни изложения на зърнени храни, добитък и селскостопански машини, провеждаха се конни и автомобилни състезания, а напоследък показваха и самолети, които наистина се вдигаха във въздуха; имаше шумна централна алея с люлки и въртележки от Кони Айланд, които те понасяха в кръг из пространството, а също и едно скимтящо и дрънчащо ориенталско шоу. Като обединяващ елемент между сериозното и баналното, всяка вечер на голямата арена се даваше величествено представление с фойерверки, чиято кулминационна точка беше възпроизвеждането на битката при Гетисбърг31.

В късния следобед на един горещ септемврийски ден две петнайсетгодишни момчета, преситени от храна и газирани напитки и изтощени след осемчасово непрекъснато обикаляне, излязоха от галерията с игралните автомати. Единият, който имаше красиви тъмни и жадни очи, беше според космичния надпис върху учебника му по древна история от миналата година „Базил Дюк Лий, Холи Авеню, Сейнт Пол, Минесота, САЩ, Северна Америка, Западно полукълбо, Земята, Вселената“. Макар и малко по-нисък от приятеля си, той изглеждаше по-висок, защото се източваше, така да се каже, в късите си панталони, докато Рипли Бъкнър младши миналата седмица беше изкласил в дълги. Това обстоятелство, така просто и естествено, имаше пагубно влияние върху близкото приятелство, което съществуваше от няколко години между тях.

До този момент Базил, по-надареният с въображение член на компанията, беше ръководещият партньор и изместването му от този пост, причинено от шестдесет сантиметра син шевиот, го хвърляше в недоумяващ смут — всъщност Рипли Бъкнър беше започнал да проявява явно безразличие към Базил, когато го удостояваше с присъствието си на обществено място. Според неговото мнение дългите панталони обещаваха освобождаване от ограниченията и униженията на детството, така че приятелството с някого, който, ако се съди по късите му панталони, беше все още малко момче, се явяваше като нежелано напомняне за това колко скорошна беше собствената му метаморфоза. Пред себе си той не го признаваше напълно, но през целия следобед явно показваше известна заядливост в отношенията си с Базил и определена склонност да го унижава, като му се присмива надменно. Базил усещаше промяната остро. През август семейният съвет бе решил, че макар и да му предстоеше да замине на училище в Източните щати, все още е прекалено малък за дълги панталони. Той го опроверга, като порасна с четири сантиметра за две седмици, което потвърди мнението за него, че е непостоянен, но освен това го накара да се надява, че в края на краищата майка му може и да се съгласи.