Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— Ще те нараня, бейби.
— На мен ще ми хареса — Елизабет дишаше учестено.
Но мъжът още се колебаеше. Вместо това се движеше бавно и спокойно, а тялото му бе стегнато и изопнато от необходимостта да се сдържа. Но младата жена не искаше той да се сдържа. Зъбите й леко се впиха в кожата на рамото му, след това се стегнаха, насили се да отпусне мускулите на влагалището си за секунда, преди да се притисне силно и бързо към копието му.
Тогава го ухапа. Боже, сега знаеше защо Даш го прави. Беше мъчително. Диво. Вълчата порода издаде вой — един примитивен звук на такова удоволствие, че тялото й потръпна от него, а вагината й бе разтърсена от конвулсивните вълни на усещането. Оргазмът й настъпи мигновено. Прекалено много чувственост, прекалено много огнено удоволствие вътре в подутите дълбини на вече свръхчувствителната й сърцевина.
Пенисът му бликна силно в нея, сякаш изключително стегнатата й прегръдка бе сигнализирала вътре в този твърд мускул нещо, което контролираше прилива от предеякулационна течност. Даш стенеше високо под Елизабет, ръцете му стискаха ханша й, а бедрата му потръпваха срещу нея, тласкаха я над бурния оргазъм към друг. Двамата изкрещяха от интензивността на усещането.
Елизабет го хапеше силно. Осъзнаваше го, но не можеше да спре. Ханшът й се гърчеше и извиваше към твърдия пулсиращ пенис, наместен вътре в нея. Бедрата на Даш се стегнаха, когато започна да се тласка с мощни насрещни движения, докато я овлажняваше допълнително. Усещането се засили още повече и захвърли Елизабет стремително в следващото й освобождение.
Даш беше само на секунди след нея. Тя го почувства как се подува, заключва се в нея, след това излива семето си дълбоко в тялото й.
— Лизбет — минути, часове по-късно, той се раздвижи под нея, когато пенисът му започна бавно да губи отчаяната си ерекция. — Скъпа, пусни рамото ми.
Гласът му бе пресипнал и заситен, но в тона звучеше веселие.
Елизабет усети вкуса на кръв. Отдръпна се задъхана и погледът й се насочи към неговия ужасено.
— Шшш — Даш сложи пръсти на устните й, когато извинението започна да излиза от тях. — Хареса ми, бейби. Кръвожадно малко същество — повдигна я от себе си и изпъшка, когато пенисът му се изплъзна от нея, а вагината й му даде последна звучна целувка. — Заспивай, жено. Ти ме погубваш.
— Обичам те, Даш — Елизабет се сгуши в гърдите му, когато той се обърна към нея, а тялото му я приюти.
— Обичам те, Елизабет — въздъхна тежко Даш. — Повече, отколкото съм обичал нещо в живота си.
Но страхът се бе завърнал. Елизабет можеше да го чуе в гласа му, да го почувства в напрегнатостта на тялото му. Скоро щяха да тръгнат след Грейндж и тя знаеше, че това няма да бъде само нейното най-голямо изпитание, а също и неговото.
Глава 30
Наистина разполагаха с малка армия. На следващата сутрин, преди слънцето да се надигне над хижата, Саймън се бе завърнал, заедно със своите момичета. Докато приготвяха закуската, пристигнаха и няколко Котешки породи, трима мъже, които твърдяха, че са братя по закона на Калън Лайънс, четирима от момчетата на Майк Толър и шепа войници, носещи военните си раници, току-що пристигнали от Близкия изток. Всичко две дузина мъже и шестте енергични момичета на Саймън. Даш беше бесен.
— Разкарайте си задниците обратно на онзи самолет — бе изкрещял той на дузината войници, които го наблюдаваха спокойно. — Не съм ви молил да идвате тук и проклет да съм, ако рискувам живота ви по този начин.
— Съжалявам, майоре, но това няма да стане — неофициалният водач на отряда поклати глава. — Отне ни седмици да си осигурим отпуск, без да даваме основателна причина. Няма да се върнем.
Даш ругаеше. Елизабет го наблюдаваше от вратата на хижата, докато той крещеше. Досега никога не го беше виждала толкова развълнуван за каквото и да е било. Той обикновено бе спокоен и държеше здраво юздите на самоконтрола си. Сега бе повече от очевидно, че е на път да го загуби, ако това вече не бе станало. Дори не бе подозирала за съществуването на някои от думите, които сега се изливаха от устата му.
— Джонси, нетърпелив си да направиш новата си съпруга вдовица, така ли? — изкрещя той към един от по-младите мъже. — Кучи син, мислех, че обичаш онова момиче.
Джонси беше висок като върлина младеж. Може би двадесет и пет годишен, с големи лешникови очи и гъста червена коса.
— Обичам я, Даш — кимна Джонси тържествено. — Прекарах една година с нея. Година, която нямаше да имам, ако ти не я бе измъкнал от онази болницата, преди да я взривят. Синди е съгласна да бъда тук. Няма да си тръгна.