Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Мъжът мълчеше.
— Но, Даш, аз видях нещо, което ти може да си пренебрегнал — каза тя тихо. — Видях шест жени, които са открили в един мъж нещо, за което да се задържат, да балансират леда вътре в себе си. Тези жени са опасни. Мога да усетя това и бих предпочела да се изправя срещу Грейндж, вместо срещу някоя от тях. Те могат да те убият, без да им мигне окото. Но Саймън ги обуздава. Той им дава някого, когото да обичат, нещо, което да задържат без страх. И той ги обича от своя страна. Един без друг, те щяха вече да са мъртви. И аз мисля, че в един или друг момент, без теб, те щяха да са мъртви. Тях също ги е грижа за теб, Даш.
Мъжът пое дълбоко дъх. Звукът бе на един човек, който се бори да отхвърли това, което вече знае, че е истина.
— Бих умрял без теб — произнесе най-сетне той. — Щях да съм полудял от ужас, ако тук имаше шест като теб, които да защитавам. Да не говорим за лудостта, до която бихте ме докарали — имаше нотка на веселие в последното изречение.
Тя взе ръката му и я премести на корема си.
— Казвала ли съм ти някога колко много мечтая за бебета, Даш? Много бебета. Искам поне три, дори повече, ако мога. А ако това, което казваш, е вярно — че твоята сперма противодейства на противозачатъчните таблетки, как мислиш, дали няма да имаш достатъчно малки момиченца, които да защитаваш и които да те докарват до лудост? Какво ще направиш тогава? Ще спреш да правиш секс с мен?
Елизабет видя неподправен ужас, който проблесна в очите му само за секунда. Суров, горещ страх, когато пръстите му се свиха върху корема й.
— Бог да ми е на помощ — простена Даш. — Ще ме побъркаш, Елизабет — той се раздвижи, улови ръката й и я притегли надолу към ерекцията си. — Само мисълта за правенето на бебета с теб ме подлудява.
— Това не е лудост, Даш — промърмори тя, когато пръстите й обгърнаха стоманено твърдата дължина на набъбналия му пенис. — Това е възбуда.
— Да, и това също — мъжът повдигна бедрата си и притисна пениса си към пръстите й. — Съжалявам, Елизабет — притегли я към себе си и устните му се потъркаха в нейните. — Не трябваше да ти го причинявам. Не трябваше да се държа като задник. Никога не съм искал да те нараня.
— Не ме нараняваш — усмихна се тя и пръстите й се стегнаха около члена му. — Виждам, че и аз не ти причинявам болка.
Той направи гримаса.
— Е, отне ми известно време да изтегля топките от гърлото си, но след като ги върнах обратно на мястото им, си помислих, че може да се смятам за късметлия.
Елизабет отметна завивката от тялото му, разкривайки възбудената плът, надигаща се между бедрата му. Младата жена беше влажна и жадна за него. Винаги бе жадна за него. Вагината й бе хлъзгава и готова, а тялото й копнееше за докосването му.
— Сигурна ли си? — Даш простена, когато тя започна да се изкачва върху тялото му, а главата й отново се сведе към устните му.
— Хмм. Сигурна за какво? — Елизабет отпусна тялото си върху набъбналата главичка, усети я как се сгушва в гънките от плът и докосва отвора на вагината й.
— По дяволите. Нищо — задъха се мъжът. — Господи, толкова си гореща и готова за мен. Никоя никога не ме е желала, както ти, Елизабет. Винаги толкова сладка и гореща, и хлъзгава.
Той изпрати силна струя вътре в нея. Елизабет обичаше, когато прави така.
— Ти си виновен — младата жена вече едва говореше.
Започна да се отпуска върху твърдото копие, вкарвайки го в стегнатите дълбини на подутата си женственост, наслаждавайки се на болезненото удоволствие, което прониза утробата й. Една част от Елизабет осъзнаваше, че в нея може би има нещо леко извратено, защото обичаше този проблясък на болка, когато Даш проникнеше в сърцевината й или когато се заключеше вътре в нея. Изгарящото съчетание с агонизиращото удоволствие, което я изпрати към оргазма.
— Леко, бейби — ръцете на Даш уловиха ханша й, когато тя сведе глава към рамото му. — Страхувам се, че ще те нараня.
— Тогава ме нарани — изпъшка жената дрезгаво и прокара пръсти по рамото му, припомняйки си колко е хубаво усещането, когато той го прави. — Вземи ме, Даш, както искаш ти. Сега. Не се сдържай заради мен.
Клетвата, която промърмори Даш, бе натежала от желание.