Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— Снощи се свързах с Майк — заговори отново Саймън. — Разбрах, че разполагаш с няколко от момчетата му тук, също и че Калън е изпратил няколко Котки, както и някои от братята Тайлър, за да ти помогнат. Имаме една малка армия тук, Даш. Нека го направим бързо и чисто, и този път да очистим копелето — изведнъж в очите му блесна опасен пламък на очакване.
Елизабет погледна отново към Даш. Той разлистваше някои от документите, а погледът му бе замислен, докато се преструваше, че чете един от тях.
— Виж, Даш — другият мъж се наведе напред. — Знам как се чувстваш след загубата на отряда си, приятелю. Повечето хора, които са замесени, се излагат на по-голям риск от този да изгубят единствено собствения си живот. Но ти си спасявал задника ми и моите момичета прекалено много пъти, за да ги преброя. Няма да ти позволя да заведеш там жена си без подкрепление. Знам, че тя трябва да отиде. Разбирам тази нужда, ако не друго, то от нейна гледна точка. Но без чужда помощ няма как да стане.
Даш се изправи от масата и Елизабет за първи път забеляза напрежение в раменете му, което той предпазливо криеше до този момент.
— Спасих задника ти и тези момичета, защото не те исках мъртъв, Саймън — озъби се той. — Това не е работа, за която си нает и не е твоя битка. Нямаш работа тук.
Тогава Саймън се обърна към Елизабет. Тя видя мрачен блясък в очите му за миг, преди мъжът да го прикрие със студен смях.
— Упорито копеле, а? — изръмжа той. — Казвал ли ти е вече, че няма приятели?
Елизабет прочисти гърлото си.
— Спомена го.
— Обича да се самозалъгва — Саймън се облегна назад в стола си. — Имахме повече от дузина обаждания от половината, че и повече отряди, с които се е сражавал, готови да се присъединят. Това момче има цял куп приятели, които си гризат ноктите от притеснение заради неговата максима, че Джон Уейн действа сам. Смята, че всеки има нужда от помощ, освен той.
— Млъкни, Саймън — изръмжа Даш. Не звучеше развеселен, а притеснен и ядосан.
— Още нещо за Даш, което винаги съм отбелязвал — Саймън се усмихна малко тъжно. — Винаги мисли, че е негова вината, когато един от тези „не“-приятели бъде ранен или завърши в гроба. За него няма значение дали е бил там, дали е участвал, или дали е знаел какво става, или не. Винаги мисли, че вината е негова. Казвал ли ти е за Афганистан вече? Той изгуби братята си там…
— По дяволите, казах да млъкнеш — Елизабет трепна от изненада и страх, когато грубият, отчаян глас на Даш сякаш отекна из стаята.
Мълчание изпълни малката хижа, когато всички очи се обърнаха към Вълчата порода. Той се извърна от тях и прокара пръсти през косата си, мускулите на гърба му потрепваха от напрежение.
— Да, добре, Даш — гласът на Саймън беше изненадващо нежен, когато се изправи на крака. — Наехме хижа в подножието на планината. Вече е време да се връщаме обратно. Това е номерът на мобилния ми телефон — той записа номера на един от документите. — Ще се върнем утре сутрин за закуска. Стеф смята, че вие двамата може да сте недохранени или нещо такова. Хайде, момичета.
Те се събраха около високия, тъмнокос мъж, хвърляйки на Даш мълчаливи погледи, така изпълнени с тревога и болка заради него, че разбиха сърцето на Елизабет.
— Благодаря ти, Саймън — тя отиде до него и му даде силна, кратка прегръдка, когато той разтвори ръце непринудено.
Беше се привързала към него само за няколко кратки часа. Едновременно силен, проницателен войник и игриво незряло момче, тези неща го направиха скъп за нея.
— Грижи се за това упорито магаре — въздъхна най-сетне мъжът. — Внуши му малко здрав разум или нещо такова. Той се вслушва, когато трябва.
Даш игнорира всички, докато Саймън и момичетата му не си тръгнаха. Едва когато вратата се затвори, той се раздвижи.
Елизабет ахна, когато Породата я тласна грубо към стената, очите му блестяха, а ръцете му бяха силни и почти й причиняваха болка, докато я държаха прилепена към грапавата стена.
— Никога — изръмжа той с горящи от ярост очи, — никога не докосвай друг мъж в мое присъствие, Елизабет. Никога, чу ли ме? — устните му бяха изтеглени назад, а изражението му бе толкова разярено, че сърцето й подскочи от страх за един напрегнат миг.
След това я изпълни гняв — яростен, ослепителен гняв, който прониза стомаха и гърдите й. Преди да осъзнае какво прави, коляното й се заби силно и бързо в слабините му. Даш внезапно пребледня и се олюля.