Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Елизабет можеше да чуе как Даш ръмжи от раздразнение.
Породата се обърна към човека до Джонси. Той бе висок почти колкото Даш, с къса, права коса и дълбоки кафяви очи. Лицето му бе набраздено от изтощение и очевидно разбираше достатъчно характера на Даш.
— Дори не започвай, майоре — каза рязко войникът. — Не съм спал цяла седмица, за да докарам задника си тук и изобщо не съм в настроение за твоя комплекс „Аз съм Бог“. Така че просто ми кажи къде мога да поспя няколко часа, и след като се събудя, ще обсъдим плана ти за действие.
Той ръмжеше. Елизабет се оживи, както и няколко от момичетата на Саймън. Те излязоха от къщата и незабавно привлякоха вниманието на всички. Очите на мъжете щяха да изскочат от орбитите си щом ги видяха.
— По дяволите, Саймън е тук — един от тях изглежда не въздишаше благоговейно. — О, човече! Това ще бъде един хубав бой.
— Извинете, майоре. Май намерих някой, който да ме държи на топло — войникът изглеждаше дяволски близо до екстаза, когато едно от момичетата се усмихна към него, говорейки нежно за неговата умора.
— Проклет да си, Чейс — изръмжа Даш.
— Откажи се, Даш — отвърна отстрани Мерк, високата Котешка порода, подражавайки на тона му. — Вече не става въпрос само за теб или твоята жена. Успокой се и приеми помощта или се оттегли и ни остави сами да свършим всичко. Ти си чифтосан. С жена, която е доказала, че може зачене без проблем бебе порода. Не можем да си позволим да изгубим теб или нея.
Яростта в Даш се възпламени. Елизабет го видя как навежда глава и се завърта, впивайки гневния си поглед в Котешката порода.
— Моята жена не е инкубатор за шибани Породи — изръмжа той с нисък, опасен глас.
— Ще бъде ако позволиш да те убият. С нея ще е свършено, ако от Съвета я докопат. Това ще е краят за нея и за онова дете. Искаш ли да рискуваш? — Мерк беше съвсем малко по-висок от Даш. Ако се стигнеше до бой, нито един от тях нямаше да излезе победител. — Разбери, момче. Никога не си бил сам на този свят — той кимна към войниците. — И трябва да разбереш, че и сега не си. Нека всички си починем и да видим какъв план си измислил. И престани да ми ръмжиш. Това ме дразни.
Докато наблюдаваше, Елизабет усещаше, че Саймън е зад нея и следи случващото се много внимателно.
— Сега вече може да стане интересно — каза той тихо. — Даш смята, че трябва да прави всичко сам. Мисли, че трябва да спасява всеки, когото взема под крилото си. Обикновено успява. Но виж, ако му предложат помощ, не го приема добре. Ще бъде интересно да се види колко грациозно приема нашата намеса в работите му — Саймън звучеше така, сякаш очаква с нетърпение всяка схватка, която би могла да възникне.
— Мамка му — изръмжа най-сетне Даш толкова бурно и яростно, че Елизабет трепна.
Мъжът обърна гръб на всички и се отдалечи от хижата, движейки се целенасочено към гората, която я заобикаляше. Елизабет понечи да го последва.
— Чакай — Саймън улови ръката й. — Дай му няколко минути да го приеме. Нека да нахраним тези момчета и да ги оставим да поспят за известно време. Уморени са. После можеш да тръгнеш след него.
Какво, по дяволите, се бе случило? Даш не можеше да разбере, дори ако от това зависеше животът му. Беше се опитал да стои настрана от хората, с които се бе сражавал, да си върши работата, да ги опази живи и да тръгне по пътя си. Ако истината за това какво е той, бе излязла наяве, докато се бе сражавал заедно с тях, Даш щеше да постави всеки човек, от който и да е отряд, в опасност. Съветът не се интересуваше колко невинни живота ще отнеме, за да постигне целите си. Очевидно обаче не бе съумял да се дистанцира достатъчно. Сега имаше две дузини бойци, строени на сечището до хижата, които очакваха неговите заповеди. Заповеди, които той не искаше да издава. Не искаше да ги замесва в личните си битки. Не искаше някой от тях да умре, заради него.
Проклятие. Вълчата порода въздъхна уморено. Беше бесен като дявол, но знаеше, че тези мъже няма да си тръгнат. Освен ако той не го стореше. Обаче бе сигурен, че ще го последват. Те бяха дяволски добри мъже. Най-добрите. Също толкова добри, ако не и повече, от екипа, който бе загубил в Афганистан.
Даш прекрати бясното си изкачване на планината, спря при закътаната пейка, намираща се на място, гледащо надолу към хижата. Палатките бяха разпънати и гласовете на мъжете бяха приповдигнати, докато координираха настаняването си. Даш знаеше от мига, в който видя първите пристигнали, че тази мисия се е превърнала в нещо повече от просто битка за спасяването на Елизабет и дъщеря й. Вече бе борба за установяване на господство, да се покаже на Съвета и тези, които биха се надигнали срещу Породите като цяло, че битката е по-голяма и съпротивата ще бъде много по-силна, отколкото са очаквали.