Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Нямаше начин Грейндж да предвиди, че две дузини мъже се придвижват към него. Мъже, толкова опитни, така тренирани във всяка една област на борбата, че той нямаше да има никакъв шанс да се съпротивлява срещу тях.
Най-сетне устните на младия мъж се изкривиха в усмивка. Грейндж щеше да се бие и винаги съществуваше риск да се загуби един или двама от хората в групата. Даш щеше да направи всичко възможно, за да се увери, че са подготвени за всичко и да се моли всички да излязат от това живи. Това бе единственото, което можеше да стори.
Докато седеше там и наблюдаваше с присвити очи как сечището се превръща във военен лагер, той видя Елизабет бавно да напуска хижата. Проклятие. Тя беше като слънчев лъч. Мина покрай войниците, които работеха около нея и се насочи нагоре по планината. Беше грациозна, едно създание с такива плавни движения и еротична фигура, които накараха слабините му да се стегнат от внезапен глад. Как изобщо бе заслужил нещо толкова красиво, което да нарече свое? Не можеше да намери смисъл в това, но и не искаше да се бори. Като че ли през целия си живот бе чакал онзи момент в ресторанта, тялото му незабавно бе разпознало уханието й, сини й очи, тихата й сила.
Елизабет беше половинка, която щеше да се бие до него, да защити малкото си и мъжа си, ако е необходимо, без значение срещу какво ще се изправят. Тя бе доказала това с решителността и бързата си мисъл в спасяването на Каси. Нямаше да се поколебае, независимо от това какво е необходимо.
— Спря ли да се цупиш вече? — младата жена се придвижи към него, гледайки го загрижено.
Даш улови китката й и я придърпа между бедрата си. Сгуши гърба й в гърдите си, обви ръце около нея и подпря глава на рамото й, докато следеше движенията в сечището под тях.
— Те са дяволски добри хора — произнесе тихо той. — И добри бойци.
— Да — съгласи се тя меко. — Така изглежда.
— Джонси си има хубава малка медицинска сестра за съпруга. Тя беше ранена тежко при една бомбардировка. Кървеше силно, беше изпаднала в шок. Не мислех, че ще оцелее — Даш въздъхна. — Не преставах да й говоря, че Джонси е на път. Тя обича това момче, Елизабет. Накарах я да се бори, като й внуших, че ако не оцелее, това ще погуби Джонси. Накарах я да се чувства виновна. Оцеля, защото знаеше, че трябва. Знаеше, че ако Джонси я види така, цялата окървавена и ранена, или мъртва, няма да го преживее. Ожениха се година по-късно. Толкова време й отне да се възстанови.
— Сигурно е много силна жена.
Даш кимна.
— Саймън и онези момичета — мъжът поклати глава. — Те са като беля, която чака да се случи. Но са дяволски добри в почистването и в празнуването след това. Човекът си има свой личен харем, посветен на неговото удоволствие и щастие над всичко друго. Те са опасни като демони и по всяко време са готови да възнаградят някого с достатъчно късмет, ако заслужи вниманието им. Но всичко, което трябва да направи Саймън, е да вдигне пръст и те са обратно в прегръдките му. Момичетата обичат този луд каубой повече, отколкото той заслужава понякога.
И Даш продължи в същия дух. За всеки човек. Различно приключение, друга история. Той познаваше всеки аспект от техните характери, какво ги прави силни, какво ги прави слаби. Какво ги кара да обичат или да мразят.
Елизабет стоеше в него и не за първи път се възхити на този мъж, който бе навлязъл така спокойно в живота й и го бе превзел. Човекът, който й бе дал любовта си още преди дори да я срещне. Който бе мечтал за нея, докато е лежал в медикаментозна кома и който се бе събудил, защото в съня си я бе видял да плаче.
За първи път през живота си, Елизабет разбра какво е любовта. Не само неговата към нея, а и обичта му към тези мъже, които работеха, за да създадат годен за живеене лагер и решени да се бият отново на негова страна. Неговите приятели.
Най-сетне Даш замълча. Държеше Елизабет близо до себе си, като от време на време изсумтяваше или се засмиваше на някои от действията под тях. Момичетата на Саймън, разбира се, помагаха. По начини, които караха Елизабет да се изчервява силно. Те бяха земни, силни жени. А Саймън ги наблюдаваше като горд родител, докато те съблазняваха и дразнеха апетитите на много от мъжете долу. Забеляза обаче, че те отбягваха Джонси и той също се стараеше да не се навърта около тях.