Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— Време е да се приготвим — въздъхна най-сетне тихо Даш. — Тръгваме утре вечер, Елизабет. Грейндж се връща след една седмица. Сигурна ли си, че искаш да направиш това?
О, беше дяволски сигурна.
— Сигурна съм, Даш — обеща тя тихо. — Липсва ми Каси. Искам да го направя и дъщеря ми да е в безопасност. Искам всичко да свърши.
— Да вървим тогава — Даш се изправи на крака и я изтегли до себе си. — Да вкараме онези момчета във форма. Ще оставим момичетата на Саймън да се погрижат за желанията им и после ще започнем да планираме. Ще го хванем, бейби, и след това ще се приберем у дома.
Глава 31
Една седмица по-късно, Елизабет бе завлечена грубо до къщата, наета в малкия град, от който бе избягала преди две години. Даш бе стиснал китката й, тялото му вибрираше от ярост, а младата жена бе не по-малко ядосана.
Зад тях, Саймън и неговите момичета вървяха по-бавно, както и някои други от групата, която бяха събрали. Останалите бяха разположени на стратегически точки около имението на Грейндж или работеха с подкупените пазачи от охраната му. Елизабет и Даш бяха минали през града, изпитвайки решителността на хората, които копелето бе оставило да я заловят.
Заповедите му, по отношение на нея, бяха ясни. Тя знаеше, че Даш ще й се ядоса, още когато се изплъзна от сенките на алеята, за да се увери, че Грейндж не е в автомобила, който бяха видели. Не се и съмняваше, че Породата ще е бесен, и без съмнение ще й покаже колко е недоволен. Но не бе очаквала това.
Младата жена беше толкова близо. Беше почти на точната позиция, за да провери самоличността на двамата мъже, когато Даш я сграбчи, довлече я обратно до алеята и след това до автомобила, който ги чакаше в другия край. Младият мъж бе застрашително притихнал, по-ядосан, отколкото някога го бе виждала.
— По дяволите, Даш, престани да ме влачиш наоколо — Елизабет се задърпа от хватката му, докато той я теглеше нагоре по стълбището.
Бореше със зъби и нокти, но изборът беше или да го последва, или да бъде влачена по пода. Не беше в настроение да получава повече синини.
Даш беше по-бесен от всякога. Не ръмжеше от гняв, а яростта му бе по-студена от всичко, с което някога се бе сблъсквала. Изражението му беше диво, устните му бяха изтеглени назад от тихо ръмжене, когато погледна назад към нея, а златистите му очи горяха като течен огън. Елизабет почти потрепери от страх.
Когато стигнаха до вратата на спалнята, Даш я отвори, дръпна половинката си вътре и се обърна да затвори с убийствено мълчание. Щракването на ключалката я накара да се сепне.
— Няма да ти позволя да ме малтретираш по този начин — обвини го Елизабет яростно, опитвайки се да не обръща внимание на слабостта в коленете си, когато той застана пред нея.
— Съблечи си дрехите.
— Защо? — озъби се тя. — За да ми покажеш къде ми е мястото? Под теб? Бях в безопасност, Даш.
— Ти разкъса строя. Не се подчини на заповедите. Знаеш ли какво щях да направя с Джонси или Чейс, или някой от другите, който така безотговорно застрашава не само мисията, а също така и собствения си живот?
Гласът му беше смъртоносен.
Елизабет поклати глава.
— Бях в безопасност.
— Ти си глупачка. Беше подмамена, Елизабет. Имаше още един автомобил, паркиран на не повече от десет фута от теб. За малко да те видят — каза мъжът тихо и мрачният, груб тембър на гласа му я накара да потръпне.
— Нямаше да ме видят — възрази тя буйно. — Бях предпазлива.
— А ако бяха? — попита Даш с ледено спокойствие. — Ако бяха успели да те хванат или, пази Боже, просто да те убият, и край. Тогава какво?
Младата жена примигна към него и ужасът я изпълни.
— Не биха могли — прошепна тя. — Бях скрита.
— Ако се бе преместила напред само още няколко сантиметра, щяха да те видят — отвърна той, гласът му още пулсираше от ярост, когато издърпа тениската през главата си. — Ти изложи на риск хората ми, нещо повече — изложи на риск моята половинка. Може би и детето ми, и всичко, което бяхме планирали, Елизабет. Сега си съблечи дрехите.
— Защо? — тя се отдръпна от него, ужасът от това, което едва не бе сторила все още вибрираше в тялото й. — Съжалявам, Даш. Бях внимателна. Просто си помислих…