Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— Не съм ти казвал да мислиш на тази мисия, освен ако не затънем наистина лошо — информира я студено, а ръката му се насочи към панталоните му. — Сега съблечи шибаните дрехи, преди да съм ги разкъсал.
— Не по този начин — жената поклати глава отчаяно. — Не и докато си ми толкова ядосан, Даш.
Той застина.
— Ядосан съм ти? — сега в гласа му отекна болка. — Мислиш, че това е ярост? Не е така, бейби. Ако бях ядосан, щях да одера кожата от костите ти, докато сипя по теб всяка обида, която ми дойде на ум. Не съм ядосан. Изплаши ме, направо скъси живота ми с десет години. Сега свали тези шибани дрехи.
Даш не спря да се съблича, след като й хвърли този първи, недоверчив поглед. Пред очите й, той свали оръжията си, ботушите, дрехите и се изправи великолепно гол и възбуден. Адреналинът още препускаше в тялото й — страх, остатъци от гняв и внезапна възбуда, която я шокира. Той щеше да я вземе независимо дали тя го искаше или не. Като предател, тялото й се възпламени, а вагината й се стегна от копнеж. Елизабет се отдръпна отново.
— Аз не мисля така — отсече жената, погледът й трепна към разтегнатата дължина на пениса му, преди да се върне на лицето му.
Даш изсъска, поемайки дълбоко дъх.
— Ще те яхна и ще ти покажа кой е шефът в това малко начинание, бейби. Един от уроците, който няма да забравиш скоро. Сега ги свали.
— Шеф? — тя повдигна вежда с изражение, което показваше надменно презрение, докато го гледаше внимателно. — Не мисля така, Даш.
Ръката му се отпусна към пениса, пръстите му се обвиха около изобилието от плът и я погалиха лениво. Набъбналата главичка блестеше от влага и пулсираше бясно от възбуда.
— Знаеш ли, тази вечер по най-трудния начин осъзнах, че смяташ, че би могла да се отървеш безнаказано от каквото и да било в тази връзка — изръмжа Даш. — Непрекъснато поставяш на изпитание водаческите ми способности, като се мотаеш наоколо и глезиш войниците ми. Усмихваше се и се държиш толкова сладко, че човек може да хване зъбобол само като те гледа. Но мога да се справя с това — отбеляза той с огромно количество мъжка гордост. — Справям се добре, така мисля. Но проклет да съм, ако допусна да пренебрегваш заповедите ми по време на мисия. Нито сега, нито когато и да било.
— Няма да се повтори — но Елизабет знаеше, че вероятно ще се случи. Не беше глупачка. Беше свикнала да ръководи, а не да следва някой друг. — Можеш да ме чукаш, след като се успокоиш.
Мъжът се усмихна бавно, почти хладно.
— Не.
Тогава започна да пристъпва към нея. Спалнята беше голяма, но не достатъчно. Нямаше начин да му избяга. Мисълта за това накара вагината й да се стегне и да излее гъстата си есенция по подутите гънки, подготвяйки я за проникването му.
Младата жена се премести в края на стаята, очите й се стрелкаха тревожно от едната страна към другата, докато се опитваше да намери път за бягство. Нямаше такъв, а Даш се приближаваше с всяка секунда.
Когато стигна до нея, тя понечи да скочи. Ръцете му сграбчиха ризата й и я разкъсаха от тялото й. Елизабет се обърна ядосана към мъжа.
— Писна ми да ми късаш дрехите.
— Тогава се съблечи — Даш беше спокоен и решителен. — Веднага. Поеми си наказанието като добро момиче, бейби.
Очите й се присвиха към него.
— Не мисля така.
Даш сви рамене равнодушно.
— Тогава ще разкъсам всяка ивица плат върху тялото ти и ще ти купя още, когато имаш нужда от тях.
Елизабет изскърца със зъби гневно. Вече беше близо до вратата, единственият й изход. Обърна се и се втурна към нея. За съжаление, Даш бе по-бърз. Преди тя да успее да избяга, той я улови. Обви ръка около кръста й, завлече я до леглото, хвърли я върху него и после я последва.
Младата жена се търкулна по корем с намерението да избяга. Преди да успее да направи друго, освен да застане на колене, Даш я хвана отново. Тя се бореше и се извиваше, съпротивляваше се с всеки дъх, докато той закачи пръсти на колана на панталоните й и ги издърпа под ханша й.
Крещейки от безсилие, Елизабет ритна назад към него. Той отговори със смях, плъзна дрехата до коленете й и я остави там. Тя се извиваше срещу него, когато ръката ме внезапно зашлеви заоблената извивка на дупето й. Шокирана, жената замръзна за секунда. След това се протегна назад и започна да го драска, проклинайки го, докато той не улови ръцете й в една от своите и ги задържа в средата на гърба й.
Съпротивата й не водеше до нищо. Дори по-лошо — възбуждаше я все повече, карайки вагината й да потече буйно, когато дланта му се приземи отново върху задничето й. Елизабет трепна изумено.