Тайните на Марсилия

Човек не би разпознал в приведения и състарен мъж, който бдеше над детето като предана дойка, елегантния влюбен младеж, чиито шумни приключения даваха повод за много клюки в Марсилия преди три години. Нещастието наистина е сурово училище.

Вечерта, когато господин Дьо Казалис и Матеус отиваха в Сен Барнабе, придружени от двама полицаи, Филип както обикновено бе пристигнал при Ейас към шест часа. Градинарят и жена му го чакаха, за да закарат в Марсилия кола, натоварена с грозде. Щом остана сам, той отиде в долната стая и се затвори. Малкият Жозеф вече не играеше; беше бягал из лозята цял ден и сега спеше на някакво старо канапе и се усмихваше насън. Устните му бяха изцапани с грозде. Филип прекоси стаята тихо, за да не го събуди, и седна срещу него. Гледаше го как спи сред тишината и слабата светлина на падащия здрач. Близо час стоя безмълвен и неподвижен, заслушан в лекото дишане на детето. Едри сълзи се стичаха по бузите му, но той дори не ги усещаше.

Както си стоеше така, обзет от нежен възторг, на вратата внезапно се почука. Стори му се, че някой слагаше ръка на рамото му, за да го арестува. Силните удари, които отекваха, го извадиха от унеса му. Осъзна реалността и полузабравен ужас отново зае мястото на мимолетното спокойно забвение. Там, зад вратата, имаше полицаи.

Ослуша се полуизправен, решен да не отваря. Всяка вечер той заключвате вратата, за да си мислят хората, че в къщата няма никой. Малкият Жозеф продължаваше да спи усмихнат. Ударите зачестиха и Филип реши, че онзи, който чука, е много нетърпелив. В същия миг чу приглушен, изпълнен с ужас женски глас:

– Отворете, отворете бързо, за Бога!

Гласът му се стори познат и той дръпна резето.

Фин влезе бързо и затвори вратата. Задъхана, прималяла, за миг пое дъх с ръка на сърцето, без да може да проговори.

Филип я гледаше учудено. Никога не бе идвала по това време при Ейас и сигурно нещо сериозно се бе случило, за да предприеме подобно посещение, което я излагаше на опасност.

– Какво има? – попита той.

– Те са тук – въздъхна дълбоко Фин. – Видях ги на пътя и побягнах през полята, за да стигна преди тях.

– За кого говорите?

Тя го погледна изненадана от въпроса му.

– А, да, вие не знаете нищо... – продължи тя. – Идвам, за да ви кажа, че тази вечер ще ви арестуват.

– Ще ме арестуват тази вечер! – извика младият мъж и стана гневно.

– Днес след обяд Мариус научил по щастлива случайност, че господин Дьо Казалис е взел двама полицаи, за да арестуват някого в Сен Барнабе.

– Пак, пак този човек!

– Тогава Мариус, който се върна ужасно разтревожен, ме изпрати бързо тук, за да взема детето и да ви предупредя да бягате.

Филип пристъпи към вратата.

– А, не! – извика младата жена отчаяно. – Вече е твърде късно. Не успях да дойда навреме. Нали ви казах, че вече са тук.