Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Тя ридаеше. Бе седнала на един стол до малкия Жозеф и го гледаше как спи. Филип обикаляше в стаята, сякаш търсеше изход.
– И никакъв начин за спасение! – шепнеше той. – Ах, предпочитам всичко да рискувам. Дайте ми детето! Вече е тъмно и може би ще имам време да се измъкна.
Наведе се да вземе Жозеф. Фин го хвана за ръцете и енергично му направи знак да се вслуша. Тогава в тръпнещата тишина се чу шум от стъпки пред къщата. Почти в същото време по вратата се заблъска грубо с приклад и строг глас извика:
– В името на закона, отворете!
Филип пребледня и се отпусна на канапето до сина си.
– Всичко е изгубено – прошепна той.
– Не отваряйте! – помоли тихо Фин. – Мариус ме посъветва – в случай че не можете да избягате – да забавим колкото е възможно арестуването ви, за да спечелим време.
– Защо той сам не дойде?
– Не зная. Не ми е казал какви са плановете му. Той също потегли нанякъде, докато се качвах във файтона, за да дойда тук.
– Не ви ли каза дали ще дойде да ни помогне?
– Не... Повтарям ви, беше обезумял от мъка. Чух го само като казваше: "Господ да ми е на помощ!"
В този момент прикладите заудряха още по-силно по вратата и отново отекна ужасяващият вик:
– В името на закона, отворете!
Фин направи с ръка знак на Филип да мълчи. Всеки удар, всяка дума ги разтърсваше, засилваше страха им. Малкият Жозеф продължаваше да спи, но сънят му вече бе неспокоен.
Почти пет минути полицаите чукаха и викаха. Единият от тях заяви накрая на господин Дьо Казалис, че в къщата, изглежда, няма никой и че няма нужната власт, за да разбият вратата.
– Ако бяхме сигурни, че вашият човек е там – добави той, – бихме го направили; но не можем да поемем риска да го сторим напразно.
– Мъжът е вътре със сигурност – извика Матеус, – видях го, като влизаше.
– Аз отговарям за всичко – обади се най-после господин Дьо Казалис, – поемам отговорността за вашите действия.
Двамата полицаи поклатиха глава; знаеха отлично, че само те щяха да бъдат наказани, ако влезеха с взлом в жилището. Бяха получили заповед да арестуват лицето, което им посочеха, и не искаха да превишават правата си.
Господин Дьо Казалис се обезсърчаваше от тяхната нерешителност. Почти се бяха отказали, когато се чу шум отвътре.
– Чувате ли? – извика радостно той. – Добре виждате, че къщата не е празна и нашият човек е там!
Малкият Жозеф се бе събудил. Изплашен от тъмнината и грубите гласове, той се разплака. Ужасената Фин напразно се опитваше да го успокои с ласките си. Не успя да приглуши виковете му. Синът предаваше бащата...
Полицаите почукаха отново.
– Ако не отворите, ще разбием вратата.
По силата на ударите по вратата Филип разбра, че тя няма да издържи дълго. Той стана и запали лампата, без да се страхува вече, че светлината ще го издаде. Жозеф, ужасен от ударите, които разтърсваха цялата къща, плачеше още по-силно, а Фин, която бе станала и го люлееше в ръцете си, ходеше из стаята отчаяна, без да може да го успокои.
– О, оставете го да плаче! Сега те вече знаят, че съм тук.
Филип целуна сина си и прошепна отчаяно:
– Скъпо, клето детенце!
Очите му се пълнеха със сълзи. Целуна още веднъж детето и тръгна към вратата с бърза крачка.
Фин го спря.
– Ще им отворите ли? – попита тревожно тя.
– Ами да. Не чувате ли?... Вратата поддава, скоро ще я разбият... Ейас може да си дойде всеки момент. Впрочем сега, когато бягството е невъзможно, няма защо да се похабява повече вратата.
– За Бога, почакайте още малко... Да печелим време!
– Да печелим време... Защо? Не е ли всичко изгубено?
– Не, вярвам в Мариус. Той ми каза да забавя колкото може повече вашето арестуване и ви умолявам да се подчините на молбата му. Става въпрос за спасението ви.
Филип поклати глава.
– Ще ме накарат скъпо да платя всяка минута на съпротива. По-добре е да не се борим напразно.
Фин виждаше, че отчаянието го прави слаб, и не знаеше вече какво да каже, за да го окуражи. Хрумна ѝ внезапна мисъл.
– Но какво ще стане с Жозеф? Когато ви арестуват, тези хора ще го вземат.
Младежът, който посягаше към ключалката, се обърна блед и треперещ. Върна се при младата жена.
– Не ми ли казахте, че Казалис е тук с полицаите? – попита той.
– Да.
Филип пребледня още повече.
– О, сега разбирам всичко... Какъв жалък егоист съм, мислех само за спасението си, а детето ми е в по-голяма опасност! Права сте, те идват да ме арестуват, за да откраднат Жозеф... Какво да правя, Господи!