Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Да обърнем, а? — попита Лио. — Или…
Никой не отговори. Може би защото и те като Пайпър бяха забелязали фигурата на плажа. Когато корабът приближи колоните, тя видя тъмнокос мъж с червена роба. Кръстосал бе ръце и гледаше към кораба им, все едно ги очакваше. Пайпър не можеше да различи много от него в далечината, но ако съдеше по позата му, не бе особено доволен.
Франк си пое дълбоко въздух.
— Дали това не е…
— Херкулес — каза Джейсън. — Най-великият герой на всички времена.
Арго II вече бе само на няколкостотин метра от колоните.
— Моля, отговорете на въпроса ми. Мога да обърна или да излетим. Стабилизаторите работят. Но трябва да знам бързо…
— Трябва да продължим — каза Анабет, — мисля, че той пази прохода. Ако това наистина е Херкулес, няма да има полза да излетим. Той ще иска да говори с нас.
Пайпър се въздържа от използване на очароващия си глас. Искаше да извика на Лио:
— Да се махаме оттук! — но, за съжаление, смяташе, че Анабет е права. Ако наистина искаха да влязат в Средиземно море, не можеха да избегнат тази среща.
— Не трябва ли Херкулес да е на наша страна? — попита обнадеждено тя. — Той все пак е един от нас, нали?
— Той е син на Зевс — изсумтя Джейсън, — но когато загинал, станал бог. Не можеш да си сигурен с боговете.
Пайпър си спомни за срещата с Бакхус в Канзас. Той също бе бил герой някога, но не беше на тяхна страна.
— Страхотно — каза Пърси. — Седем от нас срещу Херкулес.
— Брой и сатира! — обади се Хедж. — Можем да го победим!
— Имам по-добра идея — каза Анабет. — Ще проводим пратеници до брега. Малка група, не повече от един или двама. Да опитаме да говорим с него.
— Аз ще ида — каза Джейсън, — той е син на Зевс, а аз на Юпитер. Може да е добре настроен към братята си.
— А може и да те намрази — предположи Пърси. — Полубратята невинаги се разбират.
— Благодаря, господин Оптимизъм — измърмори Джейсън.
— Струва си да опитаме — каза Анабет. — Джейсън и Херкулес имат нещо общо. Но ни трябва и дипломат. Някой, който умее да говори добре.
Всички погледнаха към Пайпър. Тя се въздържа от това да изпищи и да скочи настрана. Имаше лошо предчувствие. Но ако Джейсън отиваше на брега, тя искаше да е с него. Може би този бог щеше да им помогне. Все трябваше да имат късмет с нещо, нали?
— Добре — каза тя, — нека само се преоблека.
След като Лио пусна котва между двете колони, Джейсън призова вятър, за да пренесе него и Пайпър на брега.
Човекът в червено ги очакваше. Пайпър бе чувала десетки истории за него и го бе гледала в няколко детски филма и сериала. До днес почти не бе мислила за него. Представяла си го бе като глупав космат мъж на около трийсет. Широкоплещест, с противна брада като на хипи, наметнат с лъвска кожа и с тояга в ръце. Представяла си бе, че мирише лошо, чеше се непрекъснато и говори предимно с ръмжене.
Накратко — представата й за него бе като за пещерен човек.
Определено не бе очаквала това.
Херкулес бе босоног, а краката му бяха покрити с пясък. Робата му придаваше вид на свещеник. Пайпър не можеше да си спомни свещениците, които носят червено. Дали не бяха епископите или пък кардиналите? Пурпурният цвят не означава ли, че това е римската версия на Херкулес, а не гръцката?
Брадата му бе набола като на баща й и неговите приятели актьори. Сякаш казваше: „Не съм се бръснал от два дни и въпреки това изглеждам страхотно“.
Беше мускулест, но като атлет, а не като горила. Абаносовочерната му коса бе подстригана като на римлянин. Имаше яркосините очи на Джейсън, но кожата му бе с цвят на мед, все едно бе изкарал целия си живот в солариум. Най-изненадващото обаче бе, че изглеждаше на около двайсет.
Беше красив. И определено не приличаше на пещерен човек. Но наистина имаше тояга. Тя стоеше на пясъка до него и напомняше на голяма бейзболна бухалка — полиран махагонов цилиндър с дължина около метър и половина. Имаше кожена дръжка, затегната с бронз. Тренер Хедж щеше да позеленее от завист, само да я видеше.
Джейсън и Пайпър кацнаха на края на плажа. Приближиха бавно и внимаваха да не правят заплашителни движения. Херкулес ги наблюдаваше равнодушно, все едно бяха морски птички, които не бе виждал досега.