Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Не. Но са много. Повече от обикновено. И са ядосани.
— Заради Тигъра. И търговското. Не може да е заради нас. За нас не знаят.
Маи кимна неуверено, но не си тръгна.
— Трудно ми е да работя тук — каза след малко. — Много опасно стана. Болестта… Много съжалявам. Ако умра… — Не довърши. — Много съжалявам.
Хок Сенг кимна с разбиране.
— Да. Разбира се. Нищо хубаво няма да излезе, ако се разболееш. — Наум се зачуди къде смята да потърси безопасност девойчето. Кошмарите за пренаселените кули на жълтите карти още го будеха нощем, облян в пот, разтреперан и благодарен, че се е измъкнал оттам. Кулите си имаха свои болести, бедността беше убиец сама по себе си. Запита се какво ли би решил самият той, ако трябва да избира между незнайна болест и сигурността на работата си.
Не, в тази работа нямаше сигурност. Именно този начин на мислене го беше подвел и преди, заради това се беше забавил и не беше избягал навреме от Малая. Нежеланието му да приеме, че ветроходът потъва и че трябва да го изостави, докато главата му още е над водата. Маи беше много по-мъдра от него. Той кимна рязко.
— Да, разбира се. Трябва да си вървиш. Млада си. Тайландка си. Все нещо ще изскочи. — Усмихна се насила.
— Нещо хубаво.
Тя се поколеба.
— Да? — подкани я Хок Сенг.
— Надявах се да взема последната си заплата.
— Разбира се. — Хок Сенг отиде при касата с дребните суми, отвори я, бръкна вътре и извади пачка червени банкноти. В пристъп на безразсъдна щедрост ѝ даде цялата пачка. — Ето. Вземи това.
Момичето ахна стъписано.
— Кун. Благодаря ви. — Поклони се дълбоко. — Благодаря.
— Няма защо. Но не ги харчи наведнъж. И внимавай да не…
Откъм цеха долетя вик, после още един и още един. Паника заля Хок Сенг. Поточната линия замлъкна. Предупредителният звънец писна със закъснение.
Хок Сенг хукна към вратата и впери поглед в линията долу. Плой махаше към вратите на цеха. Мъже и жени зарязаха работата си и хукнаха натам.
— Какво става? — попита Маи.
— Не знам. — Хок Сенг се обърна, притича до прозореца и отвори капаците. Булевардът гъмжеше от белоризци, маршируваха в крак. Хок Сенг си пое шумно дъх. — Белоризци.
— Тук ли идват?
Хок Сенг не отговори. Хвърли поглед през рамо към сейфа. „Ако побързам…“ Не. Държеше се като глупак. Беше отлагал и в Малая; нямаше да допусне втори път същата грешка. Отиде при касата с дребните суми и извади всичките пари. Натъпка ги в един сак.
— Заради болните ли идват? — попита Маи.
Хок Сенг поклати глава.
— Няма значение. Ела. — Отиде при крайния прозорец и отвори капаците. От другата страна лъщеше напеченият покрив на фабриката.
— Какво е това? — попита Маи.
— Път за бягство. Жълтите карти винаги са готови за най-лошото. — Усмихна се и я вдигна на перваза. — Ние, както знаеш, сме параноици.
19.
— Ти нали подчерта пред Аккарат, че сделката не търпи отлагане и офертата няма да е валидна вечно? — попита Андерсън.
— Ти пък от какво се оплакваш? — Карлайл вдигна за наздравица чашата си с топла оризова бира. — Нали ти се размина грозната смърт? Аккарат не заповяда да те разчекнат с мегодонта.
— Мога да му осигуря завидни ресурси. А в замяна не искаме много. Особено според историческите стандарти.
— Той е в подем сега. Може и да реши, че не си му нужен. Стиснал е белоризците за гърлото. Не е имал толкова голямо влияние отпреди Дванайсетодекемврийския провал.
Андерсън не скри раздразнението си. Посегна към своята чаша, после я остави, без да е отпил. Писнало му беше от топла бира. Вече беше изпил няколко и това, заедно с жежкия ден, съвсем му беше замотало главата. Започваше да подозира, че сър Франсис се опитва да прогони фарангите, като ги трови с празни обещания и топъл алкохол — „днес нямаме лед, много съжалявам“. Малцината други редовни клиенти в бара изглеждаха точно толкова зашеметени от жегата, колкото се чувстваше той.
— Трябваше да се включиш, когато ти го предложих за пръв път — отбеляза Карлайл. — Сега нямаше да се пържиш така.
— Когато ми го предложи за пръв път, ти беше фукльо, който току-що е загубил цял дирижабъл.
Карлайл се разсмя.
— Тогава остана сляп за голямата картинка, признай си.
Андерсън не реагира на заяждането. Дразнеше го лекотата, с която Аккарат беше отхвърлил предложението му за финансова подкрепа, но истината бе, че самият той трудно събираше сили да се фокусира върху работата си. Емико изпълваше и мислите, и времето му. Всяка вечер я намираше в кулата на булевард „Плоенчит“, разгонваше другите мераклии и харчеше луди пари за нея. Колкото и алчен да беше Роли, компанията на пружинката излизаше евтино. След още няколко часа слънцето щеше да се спусне зад хоризонта и тя отново щеше да излезе със ситните си стъпки на сцената. Когато за пръв път я видя там, Емико улови погледа му и не го изпусна, а очите ѝ го молеха да я спаси от онова, което щеше да последва.