Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Ами давай тогава. Докажи, че си мъж. Блъсни един беззащитен човек в пропастта.
Аккарат се колебаеше.
— Или си хартиен тигър? — подразни го Джайде. — Хайде, давай. И по-бързо, защото взе да ми се вие свят от височината.
Аккарат го измери с поглед.
— Прекали, белоризецо. Този път наистина прекали.
И тръгна към него.
Джайде се завъртя. Коляното му се повдигна и се заби в ребрата на търговския министър. Мъжете се разкрещяха. Джайде скочи отново, плавно и изящно като в спортните си срещи отпреди години. Сякаш още се състезаваше по стадионите. Сякаш никога не се беше разделял с ринга на „Лумфини“, полудялата публика и крясъците на букмейкърите. Коляното му се вряза в крака на министъра.
Огън избухна в отвикналите му стави, но макар и с вързани на гърба ръце, Джайде контролираше краката си с лекотата на шампион. Нов ритник. Търговският министър изгрухтя и залитна към ръба на покрива.
Джайде вдигна крак да го изблъска в пропастта, но остра болка преряза гърба му и той се препъна. Кървави пръски замъглиха въздуха. Миниатюрни дискове от пружинников пистолет се забиха в плътта му. Джайде изгуби ритъма на стъпките си. Ръбът на покрива литна към него. За част от секундата видя как Черните пантери от ескорта на Аккарат хващат министъра и го издърпват назад, далеч от пропастта.
Пробва с нов ритник, разчиташе изцяло на слепия късмет, но в същия миг нови дискове разсякоха с вой въздуха, чу се характерният звук на натегната пружина, която се развива и изстрелва снарядите си в него. Болка разцъфна на безброй места по тялото му, болка гореща и дълбока. Джайде се стовари на самия ръб. Надигна се на колене. Понечи да се изправи, но воят на пистолетите вече беше несекващ — много хора стреляха едновременно. Пронизителният писък на освобождавана енергия проглушаваше ушите му. Краката не го слушаха. Аккарат бършеше кръв от лицето си. Сомчай се боричкаше с двамина от Черните пантери.
Джайде дори не усети ритника, който го блъсна през ръба.
Падането се оказа неочаквано кратко.
18.
Мълвата плъзна като пожар в мъртвите гори на Исаан. Тигъра беше мъртъв. Търговското министерство беше отбелязало още една точка. Хок Сенг долавяше всеобщото напрежение с кожата си. Мъжът, който му продаде вестник, не се усмихна. Двама белоризци на патрулна обиколка се зъбеха на всеки срещнат. Продавачите на зарзават бяха изнервени, сякаш до един предлагаха контрабандна стока.
Тигъра беше мъртъв, че и посрамен на всичкото отгоре, макар че, изглежда, никой не знаеше подробности. Наистина ли го бяха кастрирали? Наистина ли бяха изложили главата му пред министерството на околната среда за назидание на белоризците?
Напрежението в града беше толкова голямо, че Хок Сенг с радост би избягал с тайните си парични запаси, ако не бяха спецификациите в сейфа, които го държаха вързан за бюрото му. Такова напрежение не помнеше от времето на Инцидента.
Стана и отиде при един от прозорците на офиса. Надникна през затворените капаци към улицата. Върна се при педалния компютър. След минутка стана пак, отиде при вътрешния прозорец и се загледа в тайландците, които работеха на поточната линия в цеха. Сякаш самият въздух беше зареден с електричество. Сякаш идеше буря с все гръмотевиците, проливния дъжд и силното морско вълнение.
Опасности извън фабриката и опасности вътре в нея. Само няколко часа след началото на смяната Маи беше дошла отново, сгърбила рамене. Още един работник се беше разболял, жена този път. Направиха като с първите двама — Хок Сенг накара Маи да я откара в болница, но друга. Някъде долу, в сърцето на производствената система, нещо страшно протягаше пипалата си към всички тях.
При мисълта за незнайна болест, множаща се в резервоарите, Хок Сенг настръхна. Трима болни не бяха обикновено съвпадение. Щом се бяха разболели трима, щяха да се разболеят още, освен ако той не докладваше за проблема. Но ако докладваше, белоризците щяха да изгорят фабриката до основи, спецификациите за пружинниците щяха да отлетят с г-н Лейк отвъд океана и всичко щеше да отиде на вятъра.
На вратата се почука.
— Лаи.
Маи се вмъкна в офиса, изглеждаше уплашена и унила. Черната ѝ коса беше разрошена. Тъмните ѝ очи обходиха трескаво стаята да не би фарангът да е тук.
— Излезе да обядва — успокои я Хок Сенг. — Закара ли Ваяда?
— Да. Никой не ме видя, като я оставих пред болницата.
— Добре.
Маи се поклони, гледаше го все едно иска да каже нещо.
— Да? Какво има?
Тя се поколеба.
— По улиците има много белоризци. На всяко кръстовище оттук до болницата.
— Спряха ли те? Разпитваха ли те?