Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Елин долавяше как от Роуан започва да се лее агресия и почти се изкуши да му нареди: Твои приятели са. Оправяй се с тях! Но все пак се сдържа и заяви:
– Не ми се стори толкова заинтригуван от мен онзи ден в Миствард.
– Повярвай ми, беше – измърмори Гавриел.
Елин вдигна вежда. Фенрис се взираше в Гавриел по начин, който вещаеше бавна смърт.
Роуан обясни:
– Фенрис... изяви желание да те обучава, когато Майев ни каза, че ще идваш във Вендлин.
Така значи. Интересно.
– Защо?
Роуан отвори уста, но Фенрис му отне думата.
– Защото така щях да се измъкна от Доранел. Пък и най-вероятно с мен щеше да се забавляваш много повече. Знам какъв дръвник е Белотрън в обучението.
– По цял ден щяхте да киснете на оня покрив във Варес и да се пропиете до смърт – додаде Роуан. – А що се отнася до методите ми на обучение... На тях дължиш живота си, момченце.
Фенрис врътна очи. Значи, беше по-млад от останалите. Стар по човешките стандарти, но наистина го усещаше по-млад по елфическите. По-див.
– Като се заприказвахме за Варес... – подхвана Елин със студена насмешка в гласа. – И Доранел...
– Предупреждавам те – обади се тихо Гавриел, – че не знаем почти нищо за плановете на Майев, а кръвната клетва ни пречи да разкрием дори малкото, с което разполагаме.
– Как го прави? – попита безцеремонно Елин. – С Роуан не е така... Сам решава дали да се подчини на заповедите ми, дори на маловажните. Единствено ако дръпна връзката помежду ни, успявам да го... подчиня на волята си. Или по-скоро да го тласна в дадена посока.
– С нея е различно – отвърна кротко Гавриел. – Всичко зависи от това пред какъв господар полагаш клетвата. Вие двамата сте я положили с любов в сърцата си. Ти не си имала желание да го притежаваш и командваш.
Елин опита да не изтръпне от истинността в тази дума – любов. Онзи ден... когато Роуан я погледна в очите, пиейки кръвта й... тя започна да осъзнава какво има помежду им. Чувството беше толкова могъщо, че не можеше да се опише на никой език... Не обикновено приятелство, а нещо родено и подсилено от него.
– Майев – добави Фенрис – предлага клетвата точно с тази идея. Затова връзката се ражда от порива да й се подчиниш на всяка цена. Даде ли ни заповед, изпълняваме я. Каквато и да е тя.
В очите му танцуваха сенки, които провокираха пръстите на Елин да се свият в юмруци. Фактът, че Майев чувстваше нужда да ги вкарва насила в леглото си... Роуан й беше обяснил, че кръвната им връзка, макар и далечна, беше достатъчна причина Майев да не заламти и по него, но останалите...
– И не можете да й се опълчите?
– В никакъв случай. Ако опитаме, магията, която ни свързва с нея, ще ни убие – обясни Фенрис. Елин се зачуди дали бе опитвал. И колко пъти. Той килна глава настрани като вълк. – Защо се интересуваш?
Защото, ако Майев е способна да си присвои живота на Едион заради кръвната му линия, ще съм напълно безсилна да му помогна.
Елин сви рамене.
– Защото ме накарахте да се отклоня от темата.
Тя му изпрати онази малка усмивчица, с която неизменно подлудяваше Роуан и Едион – и да, май това беше сигурният начин да вбесиш всеки елф, защото по невъобразимо съвършеното лице на Фенрис пробяга дива ярост.
Елин зачопли ноктите си.
– Знам, че вие двамата сте стари и отдавна е трябвало да бъдете по креватите, ето защо ще съм кратка: армадата на Майев плава към Ейлве. С вас вече сме съюзници. Но пътят ми може да ме отведе към директен конфликт с флотата й, може би и със самата нея, независимо дали го искам, или не.
Роуан се беше напрегнал леко, но колкото и да й се щеше да надникне към него, да прочете какво бе предизвикало тази реакция, знаеше, че останалите ще го изтълкуват като проява на слабост.
Фенрис извърна поглед към Роуан сякаш по навик.
– Струва ми се, че по-важният въпрос е дали Майев отива да се съюзи с Ераван. Не е изключено.
– Информационната й мрежа... нашата информационна мрежа е твърде широка – намеси се Роуан. – Несъмнено вече знае, че имперската флота е строена в Залива на Оро.
Елин се чудеше колко ли често на елфическия й принц му се налагаше да поправя наум собствените си думи. Наш, неин... Питаше се дали понякога му липсваха двамата елфи, стоящи пред тях.
– Може да е тръгнала да пресече пътя й – предположи Гавриел. – Да разбие флотата на Морат като доказателство за намерението си да ти помогне, а после... да те включи в плановете си.
Елин изцъка с език.
– Колкото и елфически воини да има на корабите си, не би рискувала толкова катастрофални загуби само за да си върне благоволението ми.