Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Моля ви, моля ви, недейте…
— Млъкни и слушай. Това единствено въже, на което сме увиснали с тебе сега… Единствено, едничко, самичко! Това да не би да е въжето, което преди малко кълцаше там горе, а?
Мъжът закима енергично, опулил здравото си око.
— Не е ли великолепно това? Е, щом ударът, когато се стовари върху него, не го скъса, вероятно ще ни издържи още малко. — Някъде горе блесна бяла светлина и прокънтя гръм, по-силен отпреди. — Въпреки че ми е било и къде-къде по-удобно. Така че не ритай. Не ръкомахай. Не се противи и ме прави никакви глупости, заеби! Чат ли си?
— О, не, господине, о, моля ви…
— Млъквай де!
— Ло… ъъ, Леоканто! — обади се Джийн. — Мисля, че този тип заслужава малко уроци по летене.
— И аз си мисля същото — отвърна Локи. — Обаче нали шиеш, Жером, крадците преуспяват! Помогни ми да закрепя това тъпо копеле някак си там горе.
— О, благодаря, благо…
— Знаеш ли защо го правя, безмозъчен смешнико от горяща?
— Не, но…
— Млъкни. Как се казваш?
— Трав!
— Трав чий?
— Никога не съм имал презиме, господине. Трав от Вормара, и туйто.
— И си крадец? Разбойник?
— Да, да, крадец съм…
— И нищо друго? Някакъв честен занаят имаш ли?
— Ъъ, не, от доста време не…
— Това е добре. Значи с теб сме братя в известен смисъл. Виж какво, смрадливи мой приятелю, трябва да разбереш нещо, и то е, че Тринайсетият съществува. Той наистина си има жреци и аз съм един от тях, чат ли си?
— Щом казвате…
— Не, млъкни! Не искам да се съгласяваш с мен, а да си напрегнеш тоя желъд, незнайно как попаднал там, дето го имаш вместо мозък, преди катеричката да дойде да си го потърси пак. Опрял съм нож на гърлото ти, висим на седемдесет стъпки над земята, небето пикае, та се къса, а ти току-що се опита да ме убиеш. По право съм длъжен да ти изрисувам червена усмивка от ухо до ухо и да те пусна долу. Съгласен ли си с това?
— О, сигурно, господине, богове, съжалявам…
— Млък, мили ми малоумнико. Значи ще признаеш, че аз имам доста силно основание да не си направя удоволствието да те убия?
— Ъъъ, ами сигурно!
— Аз служа на Уродливия страж, както вече казах. Заклел съм се да служа и да изпълнявам заветите на Бога, покровител на нашего брата. Безполезно е да плюеш в лицето на Бога, който се грижи за теб и за твоите хора, нали? Особено когато не съм много убеден, че напоследък му угаждам.
— Ъъ…
— Редно е да те убия. Вместо това ще се опитам да те спася. От тебе искам единствено да си помислиш за това. Още ли ти приличам на еретик?
— Ох… о, богове, господине, не мога да мисля…
— Е, бас ловя, че в това няма нищо необичайно. Запомни онова, което ти казах. Не ръкомахай, не ритай, не вряскай. И ако се опиташ да се съпротивляваш, при най-малката съпротива уговорката ни отпада. Обгърни с ръце гърдите ми и млъквай. Още доста път ни предстои, докато си седнем спокойно.
2
По настояване на Локи Джийн се покатери пръв, като бавно се изтегляше по гладката скала горе-долу два пъти по-бавно от обичайното. Горе той бързо развърза резервното въже от колана си и го пусна надолу към Локи и треперещия му пасажер. После свали колана и приплъзна основното си въже през ръба, докато и то не увисна до люлеещите се мъже. Те никак не изглеждаха спокойни, но трите здрави въжета подръка им подсигуряваха малко повече безопасност.
Джийн намери фрака си на земята и го облече, благодарен, въпреки че и той беше подгизнал като останалите му дрехи, и бързо обмисли положението. Трав изглеждаше доста кльощав, а и Локи не беше едър. Несъмнено двамата заедно не тежаха повече от сто и петдесет кила. Джийн беше убеден, че може да издърпа такава тежест до гърдите си, може би и над главата си. Но в дъжда, когато залогът бе толкова голям?
Мислите му се насочиха към каретата, на около четвърт миля от тях през гората. Конят би му помогнал много или дори някой по-як мъж, но щеше да отнеме много време, пък и щеше да му се наложи да разпряга, успокоява и води животно, чийто господар е бил пребит до безсъзнание.
— Майната му! — изруга той и се върна на ръба на скалата. — Леоканто!
— Още съм тук, както можеше да се досетиш.
— Можете ли вие двамата да вържете здраво едно от моите въжета за твоя колан?
Последва кратък приглушен разговор между Локи и Трав.
— Ще се справим! — провикна се Локи. — Какво си наумил?