![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
От: Работен екип „Извършител 5-11“
До: Дет. Лон Селито, кап. Линкълн Райм
Относно: Стоножка
Не открихме връзка между престъпници от миналото и извършителя от този случай по отношение на татуировката на стоножка. Научихме следното:
Стоножките са членестоноги от клас Хилопода на подтип Мириапода. Имат по един чифт крака на всеки сегмент, но не е задължително да имат сто крака. Могат да имат от двайсет до триста. Най-голямата е дълга около трийсет сантиметра.
Стоножките имат „форципули“ които представляват видоизменени крака. С тях те хващат плячката и през специални отворчета инжектират в тялото ѝ отрова, която я парализира или убива. Имат отровни жлези на първия чифт крака, които образуват подобен на щипци придатък, намиращ се винаги зад главата. Форципулите не са истински устни части, въпреки че се използват за залавяне, умъртвяване и задържане на плячката. Каналчетата на отровните жлези достигат почти до върха на всяка форципула.
В човешката култура стоножките се изобразяват с две цели. Първо, за сплашване на врага. Образът на ходеща змия, въоръжена с отровни челюсти, възбужда първичен страх у човека. Срещнахме следния цитат от един тибетски будист: „Който обича да плаши хората, ще се прероди като стоножка.“ Второ, стоножките олицетворяват нахлуване в на пръв поглед безопасни места. Те имат навик да се спотайват в обувки, легла, дивани, бебешки креватчета, чекмеджета. Теорията е, че това членестоного олицетворява идеята, че това, което мислим за безопасно, всъщност не е.
Забележете също, че някои хора си правят татуировки, вдъхновени от „Човешка стоножка“ - изключително безвкусен и гаден филм, в който трима души биват зашити един за друг по начина, който подсказва заглавието. Тези татуировки нямат нищо общо с въпросното членестоного.
- Написано е като некадърна курсова работа - измърмори Райм. - Пълен миш-маш, но все пак го разпечатай и го закачи на дъската.
Отвън се позвъни и за забавление на Райм всички в стаята се стреснаха. Купър и Сакс посегнаха към оръжието си - все още им държеше влага от опита за нападение по-рано днес. Линкълн обаче се съмняваше, че извършителят ще се появи отново, още по-малко, че ще обяви завръщането си, като звъни на входа.
Том отиде да отвори и пусна Рон Пуласки да влезе. Младият полицай забеляза загрижените изражения на всички и попита:
- Какво е станало?
Райм му разказа за опита за отравяне.
- Теб ли да отрови, Линкълн? Олеле!
- Няма страшно, новобранец. Още съм жив, за да те измъчвам. Как мина задачата под прикритие?
- Мисля, че добре.
- Разкажи.
Пуласки обясни какво се е случило в погребалния дом, за срещата с адвоката и неговото нежелание да даде повече информация и да каже кой го е наел.
Адвокат. Интересно.
Пуласки продължи:
- Мисля, че го спечелих. Нарекох те „кучи син“, Линкълн.
- Така стана ли ти по-добре?
- Да, почувствах се супер.
Райм се изсмя.
- После направих каквото ти ми каза. Намекнах, без никакви конкретни подробности, че съм работил с Логан. И че наскоро сме разговаряли.
- Получи ли визитна картичка?
- Не. Уелър не ми предложи. Държеше картите си скрити.
- А ти не искаше да насилваш късмета си?
- Да, точно както каза. Направо затапи клишето ми с твоето.
Хлапето започваше да се отраква.
- Успя ли да достигнеш до някакви изводи?
- Опитах се го подпитам дали е от Калифорния, но не каза. Обаче имаше хубав тен. Изглеждаше в добро здраве, плешив, набит. Има южняшки акцент. Казва се Дейв Уелър. Ще го проуча.
- Добре. Ще видим дали ще предприеме нещо. Ако не, ще говоря с Нанс Лоръл в прокуратурата да даде заповед за изискване на архивите на погребалното бюро. Но това е крайна мярка. Искам да използваме прикритието ти колкото можем по-дълго. Браво. Добре си се справил, новобранец. Сега да се връщаме на основната задача. Извършител 5-11. Все още не е завършил посланието си. „Втория“, „четирийсет“, „седемнайсети“. Още не е свършил. Искам да разбера къде ще нанесе следващия си удар. Трябва да действаме.
Райм се приближи с количката до таблицата. „Отговорите са някъде там“ - помисли си. Отговори за мястото на следващия удар, за самоличността му, за причината да извършва тези ужасни убийства.