![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Един от онези бутикови хотели в Уест Сайд.
Намираше се непосредствено на север от Хелс Кичън - този район на града (наречен на един опасен лондонски квартал от епохата на кралица Виктория), който в миналото е бил най-голямото свърталище на престъпници. Сега беше олицетворение на снобарията, макар че все още имаше някоя и друга запусната постройка. Хотелът, в който бе отседнал адвокатът, се намираше на улица с други твърде скъпи и луксозни хотели и ресторанти.
- Ще се срещнем след половин час - каза Пуласки. - Как да действам?
- Мел, какво е разположението на квартала и хотела?
Техникът отвори сайта „Гугъл Ърт“ на единия компютър и този на Нюйоркската служба по градоустройство на друг. За по-малко от шейсет секунди изкара на главния монитор общ вид на улицата и плановете на самия хотел.
Имаше външно дворче откъм Петдесет и шеста улица, което би било много удобно за наблюдение, ако навън не беше такова арктическо време, но днес срещата щеше да се състои вътре.
- Сакс, можем ли да вкараме екип за наблюдение във фоайето?
- Ще се обадя да видя какво можем да направим. - След няколко минути по телефона тя обяви: - Няма време да действаме по каналния ред. Но използвах влиянието си в „Тежки престъпления“. До двайсет минути в хотела ще има двама цивилни.
- Имаме нужда от по-мащабна операция на място, Пуласки. Трябва да спечелиш време. Два дни. Как звучеше Уелър? Стори ли ти се, че бърза?
- Не много - отговори младежът, като прокара ръка през русата си коса. - Останах с впечатление, че иска да ме зариби с някаква идея. Каза да спра пред хотела, ако ще идвам с кола. Звучеше доста, нали се сещаш, тайнствено. Не искаше да казва никакви подробности по телефона.
Райм го огледа и попита:
- Имаш ли глезенен кобур?
- Глезенен... а, за резервен пистолет? Не, дори не притежавам.
- Не за резервен. За единствено оръжие. Може да те претърсят. И повечето хора, когато те претърсват, спират до кръста. Сакс?
- Ще го оборудвам. „Смит и Уесън - Бодигард“. Калибър 38. Има вграден лазерен мерник, но не се занимавай с това. Използвай обикновения. - Бръкна в едно чекмедже и извади малък черен автоматичен пистолет. Подаде го на младежа. - Слагам лак за нокти на мерника. Улеснява прицелването при лошо осветление. Нали не ти пречи, че е в яркорозово?
- Ще го преглътна.
Тя му подаде малък платнен кобур и кожен ремък с метална закопчалка. Райм си спомни, че не е привърженичка на закрепването с велкро. Амелия Сакс не оставяше нищо на случайността.
Пуласки вдигна крака си на един стол и си сложи кобура. Беше невидим под панталона му. Полицаят разгледа малкия компактен пистолет. Зареди, после взе още един патрон от Сакс, за да попълни празното място в пълнителя. Шест в коридора, един в спалнята. Върна пълнителя на мястото му.
- Как е спусъкът?
- Твърд. Натиск - четири килограма и половина.
- Четири и половина? Брей.
- И е с двойно действие. Трябва да го дръпнеш почти докрай, за да стреля. Но е миниатюрен. Дръж го с освободен предпазител. Даже се чудя защо изобщо са му сложили. При толкова твърд спусък.
- Разбрах. - Пуласки погледна часовника си. - Имам двайсет и пет минути. Няма време да се окабелявам.
- Не, няма - съгласи се Райм. - Но хората от екипа за наблюдение ще носят микрофони. Искаш ли бронирана жилетка?
Пуласки поклати глава:
- Веднага ще я забележат. Не, ще отида чист.
- Сигурен ли си? - попита Сакс. - Решението е твое.
- Сигурен.
- Ще трябва да ги примамиш някак, новобранец. Кажи им, че пак искаш да се срещнете. Дръж се потайно и предпазливо, но настоявай. Даже да поискат да е в друг щат. Ще включим Фред Делрей. С подкрепата от ФБР. Те са печени в шпионирането. И не ходи никъде с тези типове сега. Няма да можем да те следим.
Пуласки кимна. Излезе в коридора и се погледна в огледалото. Приглади леко косата си.
- Достатъчно ли съм неразгадаем?
- Ти си самата неразгадаемост - увери го Райм.
- И изглеждаш опасен - добави Мел Купър.
Младият полицай се усмихна, облече якето си и тръгна.
- Дръж ни в течение - извика след него криминалистът.
Когато чу отварянето на входната врата и воя на вятъра,
Райм се запита: „Какви глупости говоря?“
53.
„Ще се справиш.“
Рон Пуласки вървеше предпазливо по тротоара в района между Западна петдесета и Шейсета улица, покрит със сив сняг и още по-сив лед. Дъхът му излизаше под формата на рехави облачета в безмилостно мразовития въздух и той забеляза, че почти не усеща пръстите си.