![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Тези отговори обаче бяха обвити в мъгла като оловносивото небе над Ню Йорк.
Изт. 52-ра улица (Покрит паркинг „Белведере“)
● Жертва: Брейдън Алигзандър
- Оцелял
● Извършител 5-11
- Виж подробностите от предишните местопресгьпления
- Метър и осемдесет
- Жълта гумена маска
- Жълти ръкавици
- Вероятно мъжът от фоторобота
- Вероятно гащеризон
- Вероятно от Средния запад, Западна Вирджиния, планинските райони - или друга аграрна област
- Имал е скалпел
● Упояване с пропофол
- Откъде го е взел? Достъп до медицински материали? (Не от района)
● Вероятно място на убийството
- Подземен гараж
- Сходна инфраструктура с другите местопрестъпления о 1FON
○ConEd
○Аварийна връзка за Северната железница
● Белезници
- Масов модел, непроследими
● Татуировка
- Импланти
- „17-ти"
- Заредени с концентриран никотин
○Семейство Картофови
○Твърде много възможни източници
● Микроследи от найлоново пликче
- Човешки албумин и натриев хлорид (Може би планира пластична операция?)
- Надпис „No 3“ с червен водоразтворим маркер (твърде много възможни източници)
„Сидни Плейс“, Бруклин Хайтс
(Апартаментът на Пам Уилоуби)
● Жертва: Сет Макгуин
- Не е убит, само леки наранявания
● Извършител 5-11
- Червена татуировка на стоножка
- Татуировъчна машинка „Американ Ийгъл“ - потвърдена
- Отговаря на общото описание от предишните нападения
- Гащеризон
● Упояване с пропофол
- Откъде го е взел? Достъп до медицински материали? (Не от района)
● Игла за подкожни инжекции за еднократна употреба
- Използва се предимно в пластичната хирургия
● Токсичен екстракт от бяла актея (кукленско око)
- Кардиогенична отрова
● Няма пръстови отпечатъци
● Няма следи от обувки (носил е калцуни)
● Белезници
- Масов модел, непроследими
● Микроследи
- Влакна от архитектурен план
- Следи от цикутоксин, вероятно от по-ранното нападение.
11. Къщата на Райм
● Извършител 5-11
- Няма пръстови отпечатъци
- Няма следи от обувки (калцуни)
- Ловък в отварянето на ключалки (използвал е автоматичен шперц?)
● Косъм
- От брада, но вероятно от предишно разследване
●Токсин
- Треметол от агератина (змийски корен)
50.
Сипването на отрова в уискито на Райм бе толкова въодушевяващо, колкото Били Хейвън очакваше. Даже повече.
Отчасти защото се налагаше да смути разследването на криминалиста. Но също и заради тръпката от играта. Как само се бе промъкнал вътре под носа на Райм, докато той и хората му бяха в антрето и зяпаха суматохата в парка.
Мургав мъж...
Докато вървеше през Ийст Вилидж, Били се замисли, че Заповедите вземат под внимание почти всичко, свързано с Модификацията. Но някои неща - не. Като например отравянето на експерта по криминалистика, който предугажда всичко.
Сега бе тръгнал на подобна мисия.
Винаги бъди готов да импровизираш.
Живеещите в тази част на града изглеждаха дрипави, немити, разсеяни, напрегнати. След неуспешното ходене до болницата в Марбъл Хил, след като избяга, Били чувстваше известно презрение към хората, които виждаше по улиците на Бронкс, но там поне имаше доста семейства, пазаруващи заедно, вечерящи заедно, отиващи на училищни събития или връщащи се вкъщи. Тук всеки изглеждаше сам за себе си. Млади хора между двайсетте и трийсетте най-вече, с вехти зимни палта и грозни ботуши, за да не се цапат в жълтеникавата киша. Рядко имаше двойки, но дори и те изглеждаха събрани или от безпочвено влечение, или от отчаяние. Никой не изглеждаше истински влюбен.
Жал му беше за тези хора, но изпитваше и презрение към тях.
Били, естествено, се замисли за Хубавото момиче. Но сега не се натъжи. Всичко щеше да си дойде на мястото. Сигурен беше в това. Всичко щеше да се оправи. Пълен цикъл.
Законът на кожата...
Извървя няколко пресечки, докато стигна до един магазин. На вратата пишеше „Отворено“, но вътре нямаше никого, поне не в главното помещение, въпреки че отзад се забелязваше движение. Той огледа татуировките, изложени на постери и снимки на витрините. Супергерои, животни, знамена, чудовища. Лозунги. Рокгрупи.