![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Беше засякъл точно в колко часа минават камионите, за да е сигурен, че боклукът няма да престои на улицата повече от няколко минути; знаеше, че полицията има право да претърсва боклука ти, ако е на публично място.
С шумно изстьргване на скоростната кутия и изпуфтяване на ауспуха камионът изчезна. Най-уличаващите доказателства вече ги нямаше. Щеше да се върне по-късно - може би след около седмица - за да запали постройката и да заличи останалото. Засега обаче това бе достатъчно. Полицията едва ли щеше да открие скоро подземното му леговище.
Като си спомни за тях - за ченгетата - Били се замисли за Линкълн Райм. Досега не беше чул криминалистът да се е разболял от отровата и това му напомни, че планът да обезвреди великия предугаждач, не беше толкова ефикасен, колкото можеше да бъде. Но не му бе хрумнал никакъв друг начин да вкара отровата в организма на Райм. Уискито му се струваше най-добрият вариант. Може би нещо друго би било по-добре.
Но пък както бе разсъждавал по-рано: имаше успешни и неуспешни битки. Във войната на Модификацията обаче той щеше да е крайният победител.
Били се върна в апартамента и продължи да си стяга багажа.
Обикаляше терариум след терариум. Напръстник, бучиниш, тютюн, ангелски тромпет. Беше се привързал към растенията и токсините, които произвеждаха. Прелисти някои от скиците, които бе направил.
Пъхна ги в раницата заедно с тетрадката със Заповедите на Модификацията. Въпреки че в края му бе написал заповед, гласяща: Унищожи тази свята книга, не можеше да се насили да го направи. Не знаеше откъде идва това нежелание да се раздели с тези страници. Може би защото Заповедите бяха средството за справяне с болката от загубата на Хубавото момиче.
Или може би защото просто бяха едно прекрасно произведение на изкуството, с изречения, толкова грижливо изписани с елегантния почерк на Били - изящно като десетцветна татуировка върху девствена бяла кожа с дузина различни трасиращи игли и шест-седем запълващи. Твърде красиво, за да бъде скрито от света.
Закопча раницата, после отиде при работната маса и прибра инструментите и електрическия удължител в брезентова торба. Пъхна вътре и голям, херметически запечатан термос. После си сложи тъмносиво кожено яке и тъмнозелена шапка с емблемата на „Мец“.
Часовникът избръмча. След малко - второ напомняне.
Време беше да поправи всички несправедливости в този объркан свят.
52.
Линкълн Райм бе отново в лабораторията.
През ношта се буди на няколко пъти. Загадката на татуировките не му даваше мира. Но никаква гениална идея не му хрумна. Когато заспеше, сънуваше сънища, безсмислени като всички други. В шест се събуди окончателно и извика Том за сутрешния тоалет.
Пуласки, Купър и Сакс също дойдоха и сега всички бяха скупчени в салона, като си блъскаха главите със същите мистерии, които не бяха успели да решат предишната вечер.
Райм чу избръмчаване на мобилен и погледна в другия край на стаята, където Пуласки тъкмо вадеше телефона си. Но не айфона, а предварително платения.
Значи операцията под прикритие.
Младежът погледна дисплея. И очите му се разшириха като на подплашена сърна. Беше сменил дрехите от посещението в погребалното бюро, но пак бе цивилен: с дънки, тениска и тъмносин пуловер с V-образно деколте. Маратонки. Не приличаше много на корав мафиот, но пак по-добре, отколкото с поло и „Докерс“.
- Адвокатът ли е? - попита Райм. - От погребалното бюро?
- Да. Да изчакам ли да остави съобщение?
- Няма да го направи. Вдигни. Всички други пазете тишина.
За момент Райм си помисли, че Пуласки ще се вцепени. Но погледът на младежа стана решителен и той се обади. Незнайно защо се обърна с гръб към другите, за да проведе по-дис- кретно разговора.
Линкълн искаше да чуе какво говори, но беше поверил задачата за откриване на съучастниците на покойния Часовникар - били те безвредни или опасни - на Пуласки. Вече не беше негова работа да следи всички подробности от мисията. Даже не беше в позиция да казва на младия полицай какво да прави и как да го прави. Райм бе просто един цивилен консултант; Пуласки официално движеше задачата.
След няколко минути младият полицай затвори и отново се обърна към колегите си.
- Уелър иска да ме види. Един от клиентите му - също.
Райм вдигна вежди. Така беше още по-добре.
- Отседнал е в „Хънтинпън Армс“. Западна петдесет и шеста.
Райм поклати глава. Не знаеше хотела. Но Мел Купър намери информация в Интернет: