Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Пуласки се намръщи:

-      Адвокат?

-      Да. Дейв Уелър - представи се мъжът, без да подаде ръка.

Младият мъж не се засегна.

-      Не си спомням да съм ви виждал на процеса.

-      Господин Логан не беше мой клиент. Изобщо не го позна­вам.

-      Само ще занесете праха му у дома?

-      Както казах.

-      В Калифорния, нали?

Вместо отговор адвокатът попита:

-      Какво правите тук, господин Валенса?

-      Да засвидетелствам почит. - Пуласки се приближи до ка­шона. - Няма ли урна?

-      Няма смисъл от урна. Ричард е поискал прахът му да бъде разпилян.

-      Къде?

-      Вие ли изпратихте цветята?

Уелър кимна към букета. Пуласки се опита да си придаде леко изненадано изражение.

- Не.

Приближи се до вазата и прочете картичката. Изсмя се мрачно.

-      Доста подло - отбеляза.

-      В какъв смисъл?

-      Знаете ли кой е изпратил букета?

-      Прочетох картичката, когато дойдох, но името не ми е по­знато. Линкълн Райм?

-      Не знаете ли за Райм? - Пуласки понижи глас: - Той е ку­чият син, който прати приятеля ми в затвора.

-      Полицай ли? - попита Уелър.

-      Работи за полицията.

-      Защо е изпратил тогава цветя?

-      Мисля, че за да се изперчи.

-      Е, напразно си е изхарчил парите. Ричард вече няма как да се засегне, нали?

Адвокатът кимна към кашона.

Мълчание.

Как да постъпи сега? Леле, актьорството било трудна рабо­та. Пуласки реши да поклати глава от възмущение за това, колко несправедлив е светът. Сведе очи.

-      Много жалко. Когато последно говорих с него, беше до­бре. Поне не спомена нищо за болки в гърдите.

Уелър го погледна с повече внимание.

-      Говорили сте с него?

- Да.

-      Наскоро ли?

-      Да. В затвора.

-      Сам ли сте тук?

Пуласки кимна. Зададе същия въпрос.

-      Да, сам - отвърна адвокатът.

-      Значи няма да има служба, а?

-      Така решиха близките.

Уелър изгледа полицая внимателно.

Добре, Пуласки реши да не дава повече информация.

-      В такъв случай, довиждане, господин Уелър. Предайте на близките му или който ви е наел, съболезнованията ми. И на мен ще ми липсва. Беше... беше интересен човек.

-      Както вече казах, нямах честта да го познавам.

Пуласки си сложи тъмни памучни ръкавици и тръгна.

-      Довиждане.

Уелър само кимна.

Едва когато Пуласки стигна до вратата, каза:

-      Хайде да си поговорим реално, господин Валенса.

Младият полицай спря и се обърна.

-      „Реално“? Какво искате да кажете?

Корав като Де Ниро. Корав като Тони Сопрано.

-      Никой никога не е планирал да има заупокойна служба. Ако сте се обадили, за да разберете кога ще дойда да взема ос­танките - което сте направили, след като сте тук - със сигур­ност сте разбрали, че няма да има служба. И така. Какъв извод мога да си направя?

Пуласки се замисли - демонстративно. Бръкна в джоба си и извади визитна картичка. Подаде я на адвоката:

-      Дайте това на клиентите си.