Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

-      Няма много неща. - След малко обаче откри нещо. - Ко­съм.

-      Чудесно - каза Райм. - Къде?

Купър погледна бележките на Сакс и обяви:

-      Близо до полицата, където е сипал отровата в уискито.

-      Жалко за хубавото уиски - измърмори Райм. - Но все пак - косъм. Това е добре. Обаче дали е негов, мой, твой, на Том, на доставчика?

-      Сега ще проверим.

Техникът вдигна косъма от лепливата ролка и се подготви да го погледне под оптичен микроскоп.

-      Има ли луковица? - попита Райм.

От един косъм може да се извлече ДНК, но само ако е запа­зена косъмната луковица.

В тази проба нямаше.

Въпреки това един косъм може да разкрие други факти за престъпника. Токсикологичният му профил например (космите задържат приетите наркотични вещества месеци наред). И ис­тинския цвят на косата, разбира се.

Купър фокусира микроскопа и натисна копчето, изкарващо това, което виждаше, на големия монитор наблизо. Косъмът беше къс, само няколко милиметра.

-      Мамка му - изруга Райм.

-      Какво? - попита Сакс.

-      На някого не му ли изглежда познато?

Купър поклати глава, но Сакс се засмя леко:

-      Миналата седмица.

-      Именно.

Косъмът не беше паднал or Извършител 5-11, а бе останал от случая с убийството пред кметството, над който бяха рабо­тили миналата седмица - служителят, убит при опит за грабеж. Косъмче от брада. Жертвата се беше обръснала точно преди да излезе от работа.

Това се случва понякога. Колкото и да си внимателен с ве­ществените доказателства, миниатюрни количества винаги из­падат. Няма как.

Екранът на масспектрометъра светна; Купър прочете данни­те и обяви:

-      Получих профила на отровата: греметол. Вид алкохол. От растението агератина, или змийски корен. Не е в достатъчно количество, за да те убие, освен ако не изпиеш цялата бутилка наведнъж.

-      Не ме изкушавай - предупреди Райм.

-      Но щеше да те разболее много сериозно. Тежка деменция. Може би постоянна.

-      Може би не е имал време да инжектира цялата доза в бутил­ката. Нали знаеш, смъртоносна е дозата, а не самото вещество. Човек ежедневно поглъща антимон, живак и арсен. Но не в коли­чества, които могат да навредят. По дяволите, даже с вода можеш да се отровиш. Ако изпиеш голямо количество твърде бързо, може да се получи натриев дисбаланс, който да спре сърцето.

Това беше всичко, докладва Сакс. Нямаше пръстови отпеча­тъци, нямаше следи от обувки, нямаше други частици.

Не че в апартаменти „Белведере“ бяха открили нещо повече. Никой не беше видял фалшивия пожарникар, раздаващ отровно кафе. Екипът, който бяха изпратили да претърси кофите за боклук в района, не беше открил други чашки от смесена с от­рова напитка. Камерите за наблюдение също не помагаха.

Лон Селито все още бе в критично състояние и в безсъз­нание - затова не можеше да им даде повече информация за престъпника (пък и Райм не вярваше Извършител 5-11 да е бил толкова непредпазлив, че да разкрие нещо повече за себе си, докато е давал кафето на детектива).

Мел Купър се обади на създадения от Селито екип и научи, че не са открили нищо, свързано с численото послание. Все пак имаше някакъв резултат. Получиха кратък доклад от другите служители в отдел „Тежки престъпления“, които Селито бе „натирил“, по неговите собствени думи, да проучват значението на татуираната стоножка.