Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Жената се взря в Хюрем с многозначителен поглед, който означаваше, че е видяла чаршафа. Момичето се оказа честно, московското момиче стана жена в постелята на владетеля.
— А ти побързай — каза тя на Хюрем. — Чака те много работа. Първо ще отидеш в хамама. После ще се преместиш.
Жената уви чаршафа така, че кървавите петна да се паднат най-отгоре, и докато наблюдаваше как го слагаха във вързопа, измърмори:
— Не си го чула от мен, но да знаеш, че ще ти бъдат отпуснати джобни пари в знак на благоволение от нашия господар.
— Джобни пари ли?
— Да, така е прието.
Хюрем бързо се приближи до бавачката и прошепна в ухото ѝ:
— Така е прието ли? Нима на всяко момиче, с което спи падишахът, се отпускат джобни пари?
Лицето на възрастната жена пламна. Рязко отдръпна глава и изсумтя:
— О, всемогъщи Аллах! Отдавам неприличните ти думи на твоето невежество, Хюрем. Падишахът дава благоволението си само ако реши. — С дяволит поглед допълни: — Пък и да ти кажа честно. Ако господарят тръгне да раздава благоволението си на всяка, която е идвала в тази стая, хазната ще се изпразни до шушка.
Бавачката се заля от смях, примесен с кашлица, но тази шега никак не се хареса на Хюрем. Значи, през тази постеля се изреждаха безчет жени и девойки и тя беше една от многото. Стисна зъби и се закани тихо:
— Обаче това ще е за последно.
— Моля, какво каза? Не те чух.
Хюрем се доближи до възрастната жена.
— Казах, че така повече няма да продължава, майко. Вече никой друг няма да прекрачи този праг.
Врътна се и тръгна към вратата.
Сюмбюл ага я чакаше. Огромните му устни се бяха разлели до ушите в отвратителна усмивка. Помощникът му Джафер стоеше сконфузено до него.
— Вещите ти вече са преместени — каза Сюмбюл. После продължи, като придаде на гласа си предпазливи нотки: — В единия край на коридора ще са покоите на Гюлбахар хатун, а в другия — твоите. Да видим дали ще харесаш новия си дом.
Хюрем го хареса. Покоите се състояха от четири преходни стаи, една от които беше голяма като салон. Тук беше по-светло. Едните еркерни прозорци гледаха към розовата градина, а другите — към морето. Дори се виждаше и бялата кула, която се издигаше посред морето като булка със сватбен воал. Мерзука и Сетарет калфа прегърнаха Хюрем, облени в сълзи на радост. До вратата стояха още две момичета. Едното черно, а другото бяло. Името на черното беше Камер, а на бялото — Емине. И Джафер беше там. Момчето вече бе оставено изцяло на заповедите на Хюрем ханъм. Щом Джафер погледнеше Хюрем, очите му светваха и искрящобелите му зъби блясваха измежду плътните му устни в ярък контраст с тъмното му лице.
Хамамът мина в шеги и закачки. Според обичаите и Гюлбахар хасеки трябваше да присъства, но хасеки султан не дойде в хамама на булката. В действителност нямаше никаква булка, а така бяха нарекли ритуала по изкъпването на наложницата в деня, след като беше станала жена в леглото на владетеля. Идването на Гюлбахар щеше да означава, че тя символично приема тази връзка. Тя нямаше да направи подобно нещо дори да ѝ откъснеха главата. Не можеше да слуша кикотенето на онази гяурка, московчанката.
Въпреки отсъствието на Гюлбахар, Хюрем хвърчеше от щастие. Честно казано, не я интересуваше, че хасеки не бе дошла. Дори се радваше. Изобщо нямаше да ѝ е приятно да търпи високомерните погледи на онази жена след толкова прекрасна нощ. Реакцията на Гюлбахар бе добър знак. Значи жената ревнуваше от нея. Беше ясно като бял ден, че смяташе Хюрем за своя съперница. Странното бе, че след вчера Хюрем вече не я имаше за съперница.
Малката свита на Хюрем, която се състоеше от Мерзука, Сетарет калфа, Камер и Емине, беше посрещната от Джафер на вратата на хамама. За да подразни другите наложници, Сетарет калфа вдигна врява до възбог. Пронизителният ѝ глас отекна под купола на хамама.
— Сторете път, жени! Булката, моята господарка Хюрем отива на хамам, сторете път… Направете място за моята господарка Хюрем на мрамора в средата, довечера отново ще се усамотява със султана. Отново!
Хюрем, замаяна от щастие, се опитваше да се отърси от любовната умора и да събере сили, за да се понесе отново във вихъра на страстта. Същевременно се молеше на Дева Мария да я опази от пълните със завист погледи на останалите наложници. Видя Екатерина, застанала сама до една курна, да се полива с вода. И нейните очи бяха приковани в Хюрем. А когато девойката улови същото изражение на завист в погледа на приятелката си, се слиса. Хюрем ѝ помаха весело, но момичето дори не отвърна. Просто я гледаше. За всяко момиче от харема беше важно да се добере до постелята на падишаха, но никоя нямаше гаранция, че ще остане там. Самата Екатерина също беше преспала със Сюлейман и той не я потърси отново. Сега тя чакаше деня, в който ще я пробутат на някой грозен старец и ще я отпратят от сарая. Изобщо не беше сигурно дали и Хюрем няма да бъде сполетяна от същата участ. Ала падишахът я настани в покои. И то точно под носа на Гюлбахар хасеки. Значи, това селянче беше прелъстило султан Сюлейман с онези три-четири трика, които научи от Екатерина. Този факт стана достояние на всички, когато Сюмбюл ага обяви: