![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Дилруба хатун, принцесо! Светицата сигурно е била много красива.
– Знае ли се кой е изградил чешмата?
Есма се зарадва, че най-сетне е привлякла вниманието на господарката си:
– Знае се, не кой му е наредил, а кой я е изградил. Някой си Синанедин. Така е изписал името си на мрамора. Бил еничарин зидар.
Михримах едва се въздържа да не извика за трети път: „Какво! Еничарин? Зидар? Дилруба?“
В съзнанието й като увивна лиана пропълзя подозрение: „Нима е той? Не се ли казваше Синанедин мъжът, който извисява кубета към небето?“.
Него ли е видяла наистина Есма на Стръмния пазар? Синанедин ли са го наричали? Аз ли съм Дилруба, за която Есма си мисли, че е негова дъщеря?
– Чакай малко! – тихо каза на Есма. – Седни и ми разкажи за това още веднъж. Що за чешма е? Къде се намира? Кой я е изградил?
Есма й разказа в най-големи подробности всичко, което беше чула и разбрала, дори украсено от собствената й фантазия.
– Принцесо, казват, че щом отидеш там да вържеш лентичка и да си пожелаеш нещо, най-късно до седмица то се сбъдвало. Тези, които са ходили, се кълнат в това.
– Боже, боже, дадъ! Кога са ставали такива неща? Аллах да изпълнява и невъзможното, само защото са вързали лентичка на мрамора! Превъзнасяш се, наистина!
– Опазил ме бог! Но това са думи на очевидци. С тези лентички превърнали Чешмата на Дилруба в млада булка! В казармата не е останал ни ред, ни порядък.
– Какво представлявала чешмата, изградена от Синан ага?
– Който я видел, не можел да й се наслади, принцесо! – започна да разказва тя. – Казват, че била от много рядък мрамор. Майсторът го докарал от Афионкарахисар ли, от другаде ли... По него имало червени, черни нишки. Единият му ъгъл, но от другата страна, бил заоблен като женско рамо. И по-важното е, че от същата тази страна майсторът иззидал мрамора косъм по косъм като спусната през рамото чак до талията коса на жена.
Не успя да преосмисли какво се случва. Какво би означавало всичко ако майсторът на чешмата Синанедин ага, разпитвалият за Дилруба на пазара мъж и еничаринът, с когото самата тя лично разговаря при тайното си посещение в „Айя София“, са един и същи човек?
Защо той търси Дилруба?
Защо иззижда чешма и я кръщава на Дилруба, защо извайва и косите й върху мрамора? Какво означава това?
За момент Михримах се отърси от размислите и се опита да си припомни лицето на мъжа, за когото вече знаеше, че се нарича Синанедин. Не се получи. И следа не бе останала в паметта й от физиономията на онзи мъж. Спомняше си единствено плътния кадифен глас, който отекваше в кубето и се посипваше отгоре като ромон на вода.
Спомняше си и разни откъслеци от разговора им тогава:
„Знаеш ли какво означава „Айя София?“
Сети се, че отвътре й идеше да отговори: „Знам, естествено!“. Само че не демонстрира знанието си, премълча.
„Светото познание – й беше казал човекът. – Знаеш ли, че „Айя София“ е по-голяма от Храма на Соломон? При откриването й император Юстиниан станал на крака. Вдигнал дясната си ръка към това кубе и извикал: „Хей, Соломоне, аз те победих!“
Михримах си спомни, че го попита:
– Преди хиляда години ли?
– Да!
– Изглежда като окачено на небето.
– Колко красиво го описваш! Кубе, окачено на небето!
– Някой ден обаче ще рухне. Жалко!
– Често ли идваш тук?
– Много често.
– Защо?
– Защото някой ден и аз ще закача на небето едно кубе, затова!
Вътрешният й глас се обади: „Ето на, той е! Защо не го приемам! Онзи, който окачва кубета по небето, и този, който е изградил Чешмата на Дилруба, са един и същи човек!“
Почувства се странно. „Кой е той?“ – попита се сама. „Синанедин Юсуф от Аърнас! – й отговори звучащият в съзнанието й глас на Есма. Наричат го майстор Синан. А лично той се наричал „Беднякът Синан.''
Зидарят Синан, който не знаеше, че тя е дъщерята на султана, който непрестанно я търсеше като девойката Дилруба, зидарят Синан, който градеше чешми с нейното име!
Човекът, чието лице дори не можа да си спомни.
Но защо, защо, защо?
Внезапно я хвана срам, че не можа да си спомни физиономията на човека, който окачваше кубета на небето.
– Ах, принцесо, само ако знаехте! – изчурулика Есма.
Михримах се сепна от гласа на гувернантката.
Момичетата от харема непрекъснато се молят на майка ви да ги заведе. Дано Хюрем султан го направи, а и вие да разрешите на вашата робиня да отиде да види Чешмата на Дилруба.
– Обет ли имаш да даваш, Есма?
Момичето забръщолеви засрамено нещо под носа си. Наведе глава.
– Може би... – подхвърли, за да смени темата. – Ако искате да я видите и вие? Естествено, ако майка ви разреши.
Попита се: „Дали да отида?“