Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
остана той?
КАМИЛО
Защото го помоли
добрата ни кралица.
ЛЕОНТ
По-добре
„кралицата“ и толкоз. Туй „добрата“
не е добро за случая. Кажи ми,
подушил ли е някой освен тебе
за тази работа? Защото ти
си с мозък, който повече попива
от мозъка на средния глупак.
Дали еднички твоите подобни
са го разбрали? Единици само
със остър взор? По-долните трапези
са още слепи може би — как мислиш —
за всичко туй?
КАМИЛО
„За всичко туй“, кралю?
Аз мисля, повечето в двора знаят,
че гостът ни остава.
ЛЕОНТ
Че „какво“?
КАМИЛО
Че гостът ни остава.
ЛЕОНТ
А защо
остава той?
КАМИЛО
За да достави радост
на ваша светлост и задоволи
молбите на кралицата.
ЛЕОНТ
„Молбите“?
„Да я задоволи“ — виж, туй е точно.
Камило, аз най-скришните си тайни
разкривал съм пред теб; като свещеник
ти чистеше сърцето ми от злото
и аз си тръгвах, грешник причестен,
с олекнал дух, но виждам, че — уви —
измамил си ме; твойта чест, Камило,
привидна е била!
КАМИЛО
Опазил Бог!
ЛЕОНТ
Повтарям го: без чест си или ако
я притежаваш, то тогаз си, значи,
страхливец, който жилките пресича
на свойта чест, за да не припка много
във пътя, задължителен за нея;
или слуга си, който, пуснал корен
в доверието ми, нехайно гледа
на своя дълг; или глупак си — виждаш
какво голямо нещо е на карта,
но казваш: „Дреболия!“
КАМИЛО
Ваша светлост,
навярно съм страхлив, нехаен, глупав.
У всекиго тез три са налице
и все веднъж, сред хиляди постъпки,
той рано или късно проявява
нехайство, глупост, страх. Ако съм бил
нехаен спрямо вашите дела,
от глупост е било; ако на глупав
съм се преструвал някога, това пък
било е от нехайство, непрозряло
последствията си; ако невярващ
в добрия изход, съм се побоял
да сторя нещо, чийто резултат
след туй доказал е, че съм грешил
с бездействието си, то туй било е
страх, свойствен на най-мъдрия. Кралю,
това са недостатъци простими
и често съвместими с честността.
Аз моля, ваша светлост, назовете
простъпката ми, ако аз от нея
се отрека, тя, значи, не е моя.
ЛЕОНТ
Добре тогава. Слушай ме, Камило:
нима не си видял (но не, видял си,
освен ако са очните ти лещи
от рог на мамен мъж!), не си ли чул
(но чул си — пред такава явна гледка
мълвата не мълчи!) или помислил
(защото, който туй не си помисли,
изобщо няма мисъл!), че жена ми
ме лъже, шава, кръшка! Ако ти
признаеш туй (а иначе ще трябва
да отречеш, че си човек с човешки
очи, уши и мозък!), ако ти
признаеш го, ще кажеш с мен, че тя е
кобила панаирска, мръсна кучка,
по-долна от най-долната краварка,
която спи с мъже в безбрачно ложе!
Това кажи и после оправдай я!
КАМИЛО
Не мога да остана ням слушател,
когато моята кралица бива
охулвана така! Мой първи дълг е
да защитя честта й. Ни веднъж,
кралю, не сте изричал думи, толкоз
учудващи във вашите уста,
които да повторя ще е грях
ужасен като този, който вие
с тях вършите, дори и да са верни!
ЛЕОНТ
А да си шепнат тайничко е нищо?
Със бузи да се галят? Нос до нос?
Галопа на смеха да спират в миг
с въздишка (верен признак, че честта
на път е да отстъпи)? Крак връз крак
да мятат постоянно, да се гушат