Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
по скритните местенца? Да желаят
часът да е минута, денят — нощ,
и всички, освен тях, да бъдат слепи,
с пердета на очите, та по светло
да могат да мърсуват? Туй е нищо?
Тогава този свят със всичко в него
е нищо, този свод небесен — нищо,
жена ми — нищо, гостенинът — нищо
и нищо няма в тези всички „нищо“,
щом всичко туй е нищо!
КАМИЛО
Господарю,
лекувайте, дорде е още време,
таз болна своя мисъл — тя е пълна
с опасности!
ЛЕОНТ
И тъй да е, аз прав съм!
КАМИЛО
Не сте, кралю!
ЛЕОНТ
Съм! Съм! Ти лъжеш! Лъжеш!
Аз мразя те, Камило, и ти казвам,
че или си подлец, или глупак,
или безволник, който се мотае
между добро и зло и гледа само
да поспечели време! Ако беше
отровена кръвта й, както е
душата й, тя щеше да е мъртва
след четвърт час!
КАМИЛО
И кой я е отровил?
ЛЕОНТ
Кой може освен тоз, на чийто врат
увиснала е като медальонче?
Бохемецът, с когото, ако имах
добри слуги, да бдят за мойта чест,
тъй както бдят за своята изгода,
те щяха да направят туй, което
на него би попречило да прави
онуй, по другото! Да, да, ти, който
си негов виночерпец и комуто,
макар да бе дошъл от низините,
аз дадох сан и почит, за когото
срамът ми на съпруг е явен, както
земята за небето, ти могъл би
да му приготвиш питие, което
ще го приспи навеки, а за мене
ще бъде лек живителен!
КАМИЛО
Кралю,
аз мога да го сторя, при това
не с бързо действие, а в малки дози,
които с нищо няма да подсказват
отравяне; ала не ща да вярвам,
че е възможно във честта на мойта
високоуважавана кралица
да има толкоз грозна пукнатина!
Обичах ви…
ЛЕОНТ
Като не щеш да вярваш,
върви във пъкъла! Нима ме мислиш
с дотам помътен ум, дотам побъркан,
че сам да си измислям тоз позор?
Да си мърся постелята, която,
щом чиста е, ни носи сладък сън,
а, опетнена, е коприва, тръне,
гнездо на стършели; в позор да хвърля
кръвта на принца, своя син, когото
аз считам свой, обичам като свой;
туй всичко — как си мислиш, — без да имам
сериозни доводи? Кой би могъл
дотам да пощръклее?
КАМИЛО
Господарю,
аз трябва да ви вярвам и ви вярвам
и ще изпратя там, където трябва,
Бохемеца, но щом го отстраним,
бъдете към кралицата ни, моля,
какъвто бяхте, заради доброто
на своя син и за да пресечете
езиците във кралските дворци,
с които сте в съюз!
ЛЕОНТ
Тоз твой съвет
съвпада с мойта мисъл: няма външно
да накърня честта й.
КАМИЛО
Щом е тъй,
вървете, ваша светлост, и бъдете
радушен с двамата като на празник!
Аз негов виночерпец съм и нека
не бъда ваш служител, ако мойте
напитки не го свършат!
ЛЕОНТ
Туй е всичко.
Извършиш ли го, имаш половина
от моето сърце; не го ли сториш,
сам свойто презполвяваш!
КАМИЛО
Знам, кралю!
ЛЕОНТ
Пък аз ще съм радушен с тях, тъй както
съветваш ме.
Излиза.
КАМИЛО
Горката ни кралица!
И аз горкият! Трябва да отровя
добрия Поликсен, за да съм предан
на този господар, дотам изменник
към себе си, че иска да направи
такива и слугите си! Туй дело
ще ме издигне; но дори да знаех,