Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Май не изглеждаш особено доволен…
— Какво ще правя навън? Вие казахте самата истина, братко: живеем в джахили общество, което се преструва на правоверно. Как ще се чувствам там, навън, без да мога да направя нищо, за да наложа волята на Аллах? Как може един истински правоверен да живее в джахилия?
Учителят вдигна очи и огледа столовата, изпълнена с обядващи затворници.
— Повечето от братята излизат оттук пречупени и се страхуват да се изправят отново пред кафирун, които твърдят, че са вярващи и господстват над нас. — Погледът му се върна на Ахмед. — А ти? Как смяташ, че ти е повлиял опитът, който получи тук, в затвора? И ти ли си изплашен?
— Аз ли? Страх? — възкликна Ахмед. Очите му пламтяха от възмущение, че учителят му е могъл да допусне подобно нещо. — Никога! За какъв ме мислите?
— Тогава?
— Аз съм изпълнен с гняв! Възмутен съм! Нима бих могъл да приема онова, на което ни подлага правителството? Никога! Как е възможно да си помислите, че съм толкова слаб! — Постави ръка на гърдите си. — Ние сме правоверни, а те преследват правоверните! Как се осмеляват! Как изобщо можете да допуснете, братко, че ме е страх от тези… от тези псета? Ако смятате, че тези слуги на дявола са ме уплашили, лъжете се!
Айман разтвори ръце с одобрителен жест.
— Слава на Аллаха, ти си истински правоверен! — възкликна той. — Прости ми, че се усъмних в теб, но трябва да знаеш, че са малко онези, които реагират като теб. Когато ги хвърлят в затвора и ги подложат на изтезания, повечето от братята се пречупват. Но някои, малцина храбреци като теб, придобиват закалка. Те са авангардът на исляма, хората, които вървят през океана на джахилията с факел в ръка и водят човечеството към бога.
Когато чу тези думи, негодуванието на ученика му потъна в наплив от чувства. Заля го зашеметяваща вълна от гордост.
— Ако имаше как, аз също щях да издигна факел — постави той ръка на гърдите си.
Айман забарабани с пръсти по дървената маса, на която седяха.
— Има начин.
— Какъв?
— Примера на Пророка, мир нему.
Ахмед присви очи.
— Какво намеквате?
— Джихад.
Ученикът остана безмълвен. От дълго време мислеше над това. Откакто започна наистина да разбира Корана и сунната на Пророка, непрекъснато се питаше дали не бе негов дълг да се подчини на повелите на Аллах, да разпространява вярата с проповед, когато е възможно, и със сила, ако проповедта не постига целта. Включването на Ахмед в „Ал Джамаа“ никога не бе обсъждано между него и учителя му, но витаеше около тях като призрак при всичките им разговори.
Но имаше нещо, което ставаше все по-ясно за него: ако наистина вярваше в Аллах и в неговото писание, трябваше да му се подчини. Подчинението всъщност не беше избор, а божия заповед. А повелята, изразена в последното Откровение, низпослано на Пророка, гласеше, че цялото човечество трябва да се подчини на исляма. „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах!“ — се казва в Корана, сура 8, аят 39. Аллах, нима има по-ясна повеля от тази? Как един правоверен може да пренебрегва божията воля? Бог заповядва да се сражават с кафирун, докато всички се подчинят!
А той, Ахмед? Щом се имаше за правоверен, не трябваше ли да е последователен във вярата си? Щом се беше подчинил на волята на Аллах, не трябваше ли да изпълнява нарежданията му? Как би могъл да се преструва, че не вижда как тази недвусмислена повеля грее записана със златни букви в Корана? И така беше! Беше я чел! Беше я научил наизуст! „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах!“ И щом беше истински правоверен, беше длъжен да се подчини, друга алтернатива нямаше — неговите лична воля и мнение не струваха нищо.
Волята на Аллах стоеше над всичко.
Обърна лице и се вгледа непоколебимо в Айман: решението беше взето, покорността пред бога най-сетне бе пълна.
— Какво трябва да направя?
Две седмици се бави отговорът на въпроса. Айман каза, че трябва да се посъветва с братята, преди да реши кой е най-добрият път, и Ахмед заживя в очакване на инструкциите. За първи път бе в абсолютен мир със самия себе си. Беше решил да се присъедини към джихад и да изпълни божиите повели. Аллах, нима има по-голяма радост в живота от тази да следваш божията воля?
Дните се изнизаха и получи официално известие с датата и часа, в който щяха да го пуснат на свобода. Щеше да стане след седемдесет и два часа. Показа известието на учителя, който го помоли да има търпение. Скоро щеше да има новини.