Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че е така — призна Томаш. — Но когато християните им отвърнали със същото, не им харесало и очевидно се почувствали унизени. Това унижение е негативно, макар и донякъде поучително следствие на европейската колонизация. Но, забележете, монетата има и друга страна. Европейците построили инфраструктури, каквито те нямали, въвели образователни системи и обществени услуги, изкоренили робството. Направете сравнение и ще се уверите, че ислямските земи, които са били европейски колонии, се отличават с много по-висока степен на развитие, отколкото земите с ислямско управление. Само палестинците основали седем университета от началото на израелската окупация през 1967 година. Сравнете това с осемте университета на безкрайно богатата Саудитска Арабия или с изостаналия Афганистан! А да не говорим за обскурантизма! Можете да добиете известна представа от следния факт: общият брой на преведените книги в целия ислямски свят от IX век насам е около сто хиляди, колкото е броят на книгите, преведени в днешна Испания за една-единствена година!
— Тогава какво толкова му мислят фундаменталистите? Не разбират ли предимствата на модерния свят?
— Фундаменталистите и консерваторите виждат нещата по различен начин. Те смятат, че ислямът е позволил на Запада да го изпревари тъкмо защото се е отклонил от божиите закони, и под въздействието на идеите на уахабитите, финансирани от саудитския петрол, считат, че само завръщането към повелите от VII век би могло да ги постави отново начело. Светогледът им не е хуманистичен, а ортодоксално ислямски.
— Каква част от мюсюлманите разсъждават по този начин?
— Трудно е да се каже. Мисля, че средностатистическият мюсюлманин иска само да изживее живота си в мир и спокойствие, да почита бога и да е щастлив. Смятам, че това е позицията на мнозинството от хората. Познават исляма в основни линии, не признават кораничните основи на джихад и не искат да живеят в страна, където шериатът се прилага безусловно и изцяло.
— Значи мнозинството е светско!
— Да, би могло да се каже. Но в някои страни мнозинството от мюсюлманското население е фундаменталистко. Факт е, че ислямската революция в Иран получи широка подкрепа от населението. Факт е, че Ислямският фронт за спасение, който победи на първия кръг на изборите в Алжир, не спечели на втория кръг само защото изборите бяха отменени. Алжирските фундаменталисти избиха хиляди хора, а голяма част от населението явно ги подкрепя! Това показва, че фундаменталистите се радват на по-голяма подкрепа от страна на населението, отколкото ни се нрави, макар че в по-общ план всъщност са малцинство.
— Значи, ако добре съм разбрала, имаме фундаменталисти, консерватори и светски поддръжници.
— Като светските поддръжници обикновено са мнозинство — настоя Томаш. — Но не хранете илюзии — останалите две групи са много опасни и в отделни ислямски страни несъмнено съставляват мнозинство. Не бива да си позволяваме наивността да вярваме, че всички мюсюлмани са толерантни и че конфликтите се дължат единствено на социални проблеми и съществуването на Израел. Проблемът, за съжаление, е много по-комплициран и опасен. Мнозинството от мюсюлманите може да е със светска ориентация, но то е мълчаливо мнозинство. Докато фундаменталисткото малцинство е активно и шумно.
— Разбирам.
— Ислямът преживява голямо пробуждане. Голяма част от мюсюлманите имат воля и желание да преминат в офанзива и да разпространят исляма из планетата, налагайки…
— Готово е.
Ярогнев стоеше пред тях с апарата в ръка. Томаш отиде при американеца, който закрепи апарата за колана му и се зае да го свързва.
— Често срещан проблем — каза Ярогнев. — В някои случаи операциите са застрашени от провал. Спомням си как веднъж…
Но Томаш вече не го слушаше. Беше вперил поглед в едно момче с бели шалвари и сив тюрбан, което се беше появило в полезрението му. Силуетът му се стори познат, но не беше сигурен — черната брада беше по-дълга, а тялото — малко по-слабо. Но съмненията му се разсеяха в мига, в който момчето повдигна глава.
— Той е тук — прошепна Томаш.
— Какво?
— Charlie се появи.
XXXII
Ахмед очакваше с нетърпение посещенията на майка си в затвора „Тора“. Баща му не искаше да го види, казваше, че синът му е позор за семейството, но майката си оставаше майка. Затворниците, които не бяха от специалните крила, имаха право на посещение два пъти месечно и майка му не бе пропуснала нито едно. Беше от първите посетители и обикновено носеше домашно приготвена храна, която доставяше огромна радост на Ахмед и компенсираше оскъдния порцион в затвора.