Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
— Никога не бих помислила — поклати глава Алочка. — Впрочем имаше у него нещо странно, нали ви казах, не беше като другите. И Танка веднага му клъвна…
„Тя и по мен клъвна“ — мрачно помисли Турецки, но не го каза.
— Едно не мога да разбера — каза той, — така говорите за нея, като че ви е враг. А нали сте приятелки още от първи клас. Какво е това — женска дружба?
— Вие, мъжете, всичко опростявате — отвърна Алочка. — Аз й завиждам през целия си живот. А завистта — това е и преклонение, и любов, и ненавист. Ако не се възхищавах от нея, нима щях да й завиждам? И ето какво се получава — всички чувства заедно, сплетени на кълбо. Тя ме привличаше винаги — всичко при нея излизаше ярко, необикновено. Това е.
„Това е — мислеше Турецки, когато, след като се раздели с Алла Зуева, се спускаше по ескалатора. — Приказката свърши. А може и да е за добро.“
Меркулов може би не би придал на съобщението на Галя Крутикова толкова голямо значение, ако не беше един разговор, станал през това лято.
В ресторант „Дубровник“ отбелязваха шестдесетгодишнината на Георгий Романович Соболев, запасен полковник от КГБ, а някога приятел на Костя Меркулов от аспирантурата.
По онова време дружаха, но после пътищата им се разделиха и едва когато излезе в пенсия, Гера Соболев започна да събира старите си приятели — по всичко изглежда, в службата си не беше намерил нови.
Вдигаха се тостове, трапезата си я биваше и към края на юбилея някои даже се понапиха. Меркулов пиеше малко — здравето не му позволяваше, а и с възрастта престанаха да го въодушевяват обилните запои. Докато другите пееха, танцуваха и въобще се радваха на живота, той приседна до юбиляря.
Започнаха да си спомнят старите времена, после превключиха на съвременните, наругаха правителството, оплакаха се от развихрянето на мафията и от ниската разкриваемост на престъпленията.
— Но нали това и преди го имаше, Гера, спомни си — каза Меркулов.
— Имаше го, Костя, защо да си кривим душата — кимна юбилярят. — Аз и досега не мога да забравя един случай, макар че беше… сега коя година сме, деветдесет и четвърта? Е, значи… Преди двадесет и седем години.
Соболев и Меркулов седяха на края на масата, настрана от веселящите се гости. Такива разговори предразполагат към откровеност, пък и защо да не споделиш с приятел, нали случаят е стар, отдавнашен…
— И при нас в КГБ такива случаи имаше, че само можеш да разпериш ръце. Като тоя, който искам да ти разкажа. Пропадна наш агент, източен немец от ЩАЗИ. Изпълни си задачата, дойде в Москва, за да доложи, и пропадна. А нашите хора го „водеха“ до самото здание на „Лубянка“. Сигурно е, че е влязъл, но така и не се появил при когото трябва, а навън не е излизал. Никой и досега не знае какво е станало с него. Какво ще кажеш! Неразкрито престъпление в щаба на КГБ!
Меркулов поклати глава.
— Я стига, старче, който трябва сигурно знае.
— Не! — извика Соболев така, че някои от танцуващите го изгледаха учудено. — Там е работата я. Този немец — той понижи глас до шепот — внесъл в една швейцарска банка много крупна сума — на предявител. Защо немец, сам разбираш.
— Да, вашето ведомство обичаше да действа чрез трети лица.
— Вярно — съгласи се Соболев. — Парите бяха предназначени за поддръжка на братски партии и за какво ли не още, няма да се разпростирам. Можеше да ги получи онзи, който знаеше кода, а немецът трябваше да предаде този код на нашето висше ръководство. Той нямаше право нито да го записва, нито да го съобщава на някого, освен на Главния. Но не успя да го съобщи…
— Значи ти мислиш…
— Че какво да мисля? Като знаеш кода, получаваш няколко милиона долара — подсмихна се Соболев.
В това време се приближи жената на един от старите приятели:
— Защо сте такива мрачни? Герка, ти имаш юбилей! Хайде да танцуваме!
Тя хвана ръката на Соболев и го вдигна от стола му.
До всички управления на милицията в град Москва и Московска област
Издирва се неидентифициран от следствието престъпник, заподозрян в извършването на тежко престъпление. Особени белези: мъж на около тридесет години, ръст около 180 сантиметра, коса руса, късо подстригана. Чело високо, очи сиви, прави светли вежди, прав нос с лека гърбица, уста неголяма, тънки устни, уши големи. Облечен е във вълнено палто, тъмен костюм, светла риза. Прилага се портрет, направен по свидетелски показания.