Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
ПРИСЛУЖНИКЪТ
Дотрябвал ми е вратът ти! Запази си го за бесилката, защото те знам, че служиш на този светец на разбойниците тъй честно, както само един безчестник може да му служи.
ГАДСХИЛ
Няма опасност от бесилка! Ако аз увисна, ще й натежи много, защото с мене ще трябва да намаже въжето и дъртият сър Джон, а ти го знаеш, че не е от мършавите. Хе! Освен това в тази работа са замесени и неколцина, дето не си ги сънувал, които за забава охотно оказват чест на занаята ни; а пък те — ако работата замирише — ще я потулят, за да опазят името си. Аз не дружа с разни дрипави скитници и кокошкари, с разни нехранимайковци, дето за шест пени ти пречукват човека с тояги, с разни мустакати и червеноноси къркачи; моите приятели са все господа знатни и тежки, големци и кметове, които умеят да пазят тайна и предпочитат да удрят, вместо да викат „стой!“; да викат „стой!“, вместо да пият; и да пият, вместо да се молят… но не, тук излъгах, защото те непрекъснато се молят на своята светиня, Обществото, и не толкоз му се молят и го умоляват, колкото го колят и умаляват.
ПРИСЛУЖНИКЪТ
А ще ги измъкне ли светинята, като загазят в тинята?
ГАДСХИЛ
И още как! Ботушите на Правосъдието, когато са добре намазани, не пропускат и те винаги излизат сухи от водата. Ние, драги, грабим при пълна безопасност, без риск, сякаш имаме шапки-невидимки.
ПРИСЛУЖНИКЪТ
Пък аз мисля, че за тази своя невидимост повече сте длъжни на тъмнината, отколкото на шапките си.
ГАДСХИЛ
Дай си ръката! Ще имаш своя дял от прихода, давам ти думата си на честен човек!
ПРИСЛУЖНИКЪТ
Ти дай ми по-добре думата си на безчестен разбойник!
ГАДСХИЛ
Хайде, хайде! Всички носим едно име — homo111. Кажи на коняря да изведе кобилата ми! Сбогом, мръсни мошенико!
Излизат.
Втора сцена
Край пътя, близо до Гадсхил.
Влизат Принц Хенри, Пойнс и Пето.
ПОЙНС
Крийте се, крийте се! Откарах коня на Фалстаф и той сега от яд се пука като колосано кадифе!
ПРИНЦ ХЕНРИ
По-бързо всички!
Всички отиват встрани.
Влиза Фалстаф.
ФАЛСТАФ
Пойнс! Пойнс! Дано те обесят! Пойнс!
ПРИНЦ ХЕНРИ (излиза напред)
По-тихо ти, затлъстял бъбреко! Какво си се развикал!
ФАЛСТАФ
Хал, къде е Пойнс?
ПРИНЦ ХЕНРИ
Изкачи се на хълма. Ще ида да го потърся.
Отива отново встрани.
ФАЛСТАФ
Кой ме накара да тръгна на грабеж в компанията на този разбойник! Мерзавецът ми е отвел коня и го е вързал някъде. Ако направя само три крачки пешком, ще се задуша. Все пак не се съмнявам, че въпреки всичко ще умра като праведник, ако не ме обесят за убийството на този кучи син! От двайсет и две години час не е минал, без да съм се заклел, че ще го зарежа, но сякаш съм омагьосан да дружа с него. Да ме обесят, ако този мошеник не ме е напоил с билки, които ме карат да го обичам. Не може да бъде иначе — дал ми е някакъв треволяк. Пойнс! Хал! Огън да ви гори и двамата! Бардолф! Пето! Да пукна, ако направя вече крачка за грабеж! Ще стана честен човек и ще зарежа тези нехранимайковци — ако това не е дело добро, както да пресуша чаша херес, нека съм най-долният от негодяите, които познава земята! Осем ярда112 пеш по неравна почва са за мене равни на седемдесет мили по равно и този жестокосърдечен негодяй знае това много добре! Ей, лоша работа е, когато мошениците не са честни помежду си!…
Чува се изсвирване.
Да, фю-ю-ю! Дано пукнете всички! Дайте си ми коня, разбойници! Върнете ми го и вървете да се обесите!
ПРИНЦ ХЕНРИ (излиза напред)
Мълчи, тлъсто туловище! Лягай, залепи ухо о земята и слушай дали не се чуват стъпки на пътници!
ФАЛСТАФ
А имате ли лостове да ме вдигнете после? По дявола, втори път няма да пренеса плътта си на такова разстояние за всичкото злато в хазната на баща ти! Не ме оставяйте да вървя пеш! Това е живо беззаконие от ваша страна!
111
„… Homo…“ (лат.) — човек.
112
Ярд — английска мярка за дължина, малко по-малка от метъра.