Съдбовният кораб [bg]

Серила събра целия си кураж.

— Има някакво несъответствие. Роника Вестрит ме предупреди, че на Мингсли не може да се вярва. Ако двамата бяха съюзници, то със сигурност…

— Тя би направила всичко, за да изглежда, че не са — категорично завърши Род. Тъмните му очи заблестяха от гняв.

Серила пое дъх и изпъна гръб.

— Роника често ме подтиква да създам мир, в който всички бингтаунски фракции да имат право на глас. Не само Старите и Новите Търговци, но и робите, хората от Трите кораба и другите преселници. Тя настоява, че всички трябва да са част от събранието за примирие, за да постигнем честно постигнат мир.

— Тогава се е обрекла със собствените си думи! — решително заяви Род Каерн. — Подобни приказки са предателство спрямо Бингтаун, спрямо Търговците и Джамаилия. Всички трябваше да се усетим, че Вестрит са пропаднали, щом позволиха на дъщеря си да се омъжи за чужденец, на всичкото отгоре — калсидец. Ето толкова надалече се простира този заговор. Години и години са заговорничели и печелили на гърба на Бингтаун. Старият никога не търгуваше нагоре по Дъждовната река. Знаеше ли това? Кой Търговец все още с всичкия си, собственик на жив кораб, би загърбил подобна възможност? И все пак, някак продължаваше да печели пари. Откъде? От кого? Приемат калсидски мелез в собственото си семейство. На мен това ми прилича на улика. Това не те ли кара да подозираш, че Вестрит от самото начало са изоставили верността си към Бингтаун?

Той изброи всичко това твърде бързо. Тя се почувства смазана от логиката му. Усети се, че кима и с усилие се спря.

— Но за да се постигне мир в Бингтаун — успя да отрони тя, — трябва да достигнем до някакво съгласие с всички народи, които живеят тук. Трябва.

Той я изненада, като кимна.

— Именно. Права си. Но да кажем по-точно — всички народи, които трябва да живеят тук. Старите Търговци, имигрантите от Трите кораба, които сключиха сделки с нас, когато пристигнаха. И тези, които оттогава са пристигнали сами, по двама или цели семейства, да приемат нашия начин на живот и да живеят по нашите закони, като в същото време се съгласят, че не могат да бъдат бингтаунски Търговци. Това е смесица, с която можем да живеем. Ако изключим Новите Търговци и техните роби, икономиката ни ще се възстанови. Нека бингтаунските Търговци вземат земите, които неправомерно бяха дадени на Новите Търговци — като обезщетение за това, че сатрапът наруши дадената ни дума. Тогава всичко в Бингтаун ще е отново както трябва.

Логиката му беше детинска, твърде елементарна, за да е реална. Той предлагаше да го направят така, както си е било преди. Не разбираше ли, че историята не е чаша с чай, която да можеш да изсипеш обратно в чайника? Тя направи нов опит, влагайки в гласа си сила, която не притежаваше:

— На мен не ми се струва справедливо. Робите не са имали думата дали да бъдат доведени тук. Вероятно…