Реката на тайните [bg]

— В общи линии.

Нещо подсказа на Мърсър, че в това няма логика. Той не харесваше Брунесо. В края на краищата френският агент го бе използвал, но от друга страна, едва ли щеше да попречи на намеренията им. Вечерта Лорън бе казала, че Брунесо бил готов да ръководи спасителната операция в мината, но се отказал, когато разбрал, че основната му мисия е приключила. Фактът, че не бе помогнал за спасяването на Мърсър, го правеше негодник, а не заплаха.

— Мисля, че няма защо да се притесняваме — каза Мърсър. — Рене не знае какви са плановете ни. Ако всичко мине добре, утре вечерта ще имаме доказателството, от което се нуждае Лорън, за да отиде при шефовете си.

— Добре. За по-сигурно ще напуснем тази къща и ще отидем другаде. Ще поръчам да занесат нещата на Брунесо в посолството. Вие с капитан Ваник ще вземете Вик на спирката на автобуса край парка Чинко дьо Мейо в девет и половина. Не се тревожи, той ще познае хондата на Роди Херара. — Фош не бе казал, че не вярва на командира си, но предпазните мерки означаваха, че няма намерение да рискува.

От оперативна гледна точка планът беше добър. Мърсър реши за известно време да настани Роди и семейството му в хотел. Неколкостотин долара за апартамент бяха малка награда за съветите на лоцмана. Не искаше да мисли, че нещо лошо може да се случи с тези благородни хора.

— Добре — с нарастващо безпокойство каза Мърсър. — Ще ти се обадя, преди да стигнем до Педро Мигел.

Затвори телефона и отново легна, бореше се със съмненията си. Имаше десетки причини, поради които Брунесо можеше да изостави легионерите. Може би наистина приключваха случая или му беше неудобно да признае, че е с проститутка, когато се бе обадил Фош. Нямаше основание да се смята, че Лиу Юшен го е завербувал, но залогът беше голям и Мърсър не можеше да отхвърли тази вероятност.

Най-после задряма и кошмарът се върна. Само че този път Рене Брунесо слагаше иглите за акупунктура.