Краля демон [bg]

— Благодаря ви за помощта — рече Елена на Магрет и успя да я изтика в коридора. Отиде до леглото на Раиса, усмихна ѝ се и долепи длан до челото ѝ.

— Раиса, внучке, как се чувстваш?

— Не знам, Елена Сенестре — отвърна разпалено Раиса. — На мен може и да ми е зле, но всички около мен са обезумели. — Впери злобен поглед в баща си и Амон Бърн, който явно се бе сдобил отнякъде с риза.

Елена се засмя и се плесна по бедрото, а Раиса мигом изпита облекчение. Баба ѝ щеше да се погрижи за всичко.

— Да видим белега.

Развърза връзката на нощницата ѝ, разгърна плата и огледа белега в основата на врата ѝ. Мехури покриваха нежната розова кожа, попаднала под медальона.

— Боли ли, Раиса? — попита баба ѝ.

— Не. Дори не разбрах, че ми е станало нещо — призна си Раиса. — Сигурно е алергична реакция.

— Така изглежда. — Елена поогледа още малко засегнатото място, бръкна в торбата си и извади бурканче от дялан камък. — Не ми се вижда кожата да е засегната дълбоко. Не съм добра лечителка като Върба, но имам известни умения. — Свали капака на бурканчето: оказа се пълно с яркозелен мехлем. — Направен е от офика и няколко други билки. Разрешаваш ли?

— Да — отвърна колебливо Раиса.

Елена потопи пръсти в мехлема и намаза мехурите по врата на Раиса. Ухаеше на бор и свеж въздух и охлади цялото ѝ тяло. Тя се отпусна на възглавниците и въздъхна дълбоко. Главата ѝ спря да се върти. Допреди малко се чувстваше трескава и напрегната, сега я обливаше вълна на спокойствие и съсредоточеност. Съзнанието ѝ бавно се очисти от съмненията и тревогите, копнежите ѝ се утаиха като мътилка по дъното на планинско езеро.

— Благодаря ти, майко Елена — прошепна тя. — Много ми олекна.

Елена затвори бурканчето и го пусна в лечителската си торба.

— Баща ти каза, че си била с магьосника Мика Баяр. Какво се случи помежду ви?

Раиса не разбираше какво точно я пита баба ѝ.

— Ами, танцувахме. И… и се целунахме.

— Нищо друго? — Елена не откъсваше очи от лицето ѝ.

Страните на Раиса пламнаха от срам. Не ѝ харесваше да води подобен разговор с баба си, матриархатът на Демонаи.

А и всичко това се случваше пред очите на Амон Бърн, който поне имаше благоприличието да се засрами.

— Не, това е — отвърна лаконично тя.

Елена и Авърил си размениха многозначителни погледи.

— Затова и не разбирам защо всички така драматизират — продължи Раиса. — Ако искам да танцувам с Мика Баяр, никой не може да ме спре. Той е… добър танцьор — довърши неубедително тя. — И много чаровно момче.

Амон Бърн забели очи и Раиса едвам се сдържа да не му се изплези.

— Медальонът от семейство Баяр е амулет за прелъстяване, Раиса — обясни Авърил. — Често са използвали такива преди Опустошението, но в наши дни са забранени. Действа в комбинация с пръстена, който младият Баяр носеше тази вечер, за да създаде мощно привличане и у двете страни.

„Най-сетне си го сложила, Раиса — беше се зарадвал Мика. — Опасявах се, че не ти е харесал.“

— Но защо му е да прилага действието му върху мен? — недоумяваше тя. — Какво би спечелил? — Всички в стаята се прокашляха многозначително и лицето ѝ отново пламна. — Тоест, като изключим… сещате се какво. Каквото ѝ да ми е наговорил на тържеството, отлично знае, че не можем да се оженим. Трябва да използва амулета си върху принцеса Марина или някоя друга кандидатка.