Краля демон [bg]

Мъчеше го лека завист. Всъщност неособено лека — усещаше я с мозъка на костите си. Ако трябваше да е откровен, чувстваше се малко отритнат. С тържествата по случай дебютантските си дни благородниците от града ознаменуваха съзряването cи и навлизането във възраст за женене. На този ден някои получаваха наследството си. Магьосниците се сдобиваха с амулетите си и заминаваха за академията в Одънов брод, където изучаваха мистериите на призванието си.

В клановете церемонията по преименуването даваше на младежите право да членуват в Общата шатра, да развиват избраната си професия, да посещават храмовете и често отваряше вратите за ухажори.

Хан очевидно се намираше в ничия земя. Шестнайсетият му рожден ден мина още преди месеци, почти незабелязан. Майка му донесе у дома медена торта от пекарната на ъгъла и му напомни, че е време да си намери истинска работа. Преходът му от момче в зрял мъж остана неознаменуван. Той просто витаеше покрай невидимата граница като призрак.

Но докато Хан беше обзет от завист, Жарава изглеждаше нещастен. Да не би да срещаше трудности с избора на професия? Или пък Върба го притискаше да се спре на нещо, което не му харесваше?

Един ден, докато ловяха риба, Хан подхвана темата. Поне Жарава не отказваше да ходи на риболов с него. Всъщност очакваше с нетърпение излетите им сред планината, надалеч от лагера. Възползваше се от всяка отдала му се възможност за това.

— Е — проточи Хан и замахна с върха на въдицата си така, че мухата му да цопне във водата. — Копаеща птица вече почти не говори с мен. Все вири нос.

Жарава изсумтя.

— Ще ти проговори, не се бой. След церемонията. — Жарава остави въдицата си и се излегна на речния бряг. Върху необичайно бледото му лице клепачите му приличаха на подпухнали синини.

— Ако… ако аз трябваше да избирам, не знам на какво щях да се спра — призна Хан с чувството, че бърбори прекалено много в сравнение със смълчания Жарава. — Вече съм имал доста призвания.

— Призванието не е като професията — пророни Жарава. — Имай ми вяра.

— Каква е разликата? — поинтересува се Хан, насърчен от отговора на Жарава.

— Призванието не е нещо, което просто си избираш — цвят на боя например, и после да го променяш, когато ти скимне. Призванието ти е вродено. Ти не си го избираш. Ако пробваш да се занимаваш с нещо друго, ще се провалиш. — В последното му изречение се долавяше дълбока горчивина.

Хан кимна. Понякога имаше чувството, че никога няма да се измъкне от живота си на уличен разбойник. Ако си добър в нещо, ако се прочуеш с него, то остава с теб завинаги, преследва те до края на дните ти.

Докосна с пръсти сребърните гривни около китките си. Те сякаш символизираха липсата му на избор. Ако успееше да ги свали, навярно щеше да се превърне в друг човек. Поне околните нямаше да го разпознават толкова лесно.