Краля демон [bg]

Амон изсвири и до ушите ѝ долетя скрибуцането на приближаваща карета.

— Какво си помъкнал, войниче? — попита лакеят през смях. — Сувенир от забавата?

— Сестра ми — отговори Амон със сериозен глас. — Не се чувства добре.

Раиса чу смях.

— Ще ни запознаеш ли, ефрейтор? — провикна се някой.

— Не… съм… ти… сестра — изръмжа Раиса. — Защо все това повтаряш? — Но Амон вече я вкарваше в каретата. Тя дочу изплющяването на юзди и колелата затрополяха в нощта, отвеждайки я все по-надалеч от Сивата дама и прелъстителя Мика Баяр.

Явно беше задрямала, защото в следващия момент Амон вече я носеше нагоре по някакво стълбище. Направи завой, извървя стотина крачка по един коридор и внимателно я сложи да стъпи на краката си. Размота импровизираната плащаница, с която я беше увил като труп, стиснал едната ѝ ръка. Стояха пред вратата на покоите ѝ.

— Пусни ме! — измрънка Раиса и опита да се изтръгне от хватката му. — Забравих нещо. Трябва да се върна на Сивата дама.

Той похлопа на вратата.

— Отвори!

Раиса чу тежките стъпки на Магрет, придружени от мърморене.

Тряс! Вратата се отвори със замах и дойката ѝ изникна на входа по халат.

— Ей богу, човек не може да мигне без… — Очите на Магpeт се съсредоточиха върху Раиса. — Ваше Височество! Какво ви се е случило?

— Не се чувства добре — обясни Амон.

— Пфу! — възкликна Магрет и размаха ръка пред носа си. — Ще ме прощавате, ама и двамата смърдите на повръщня! — Изгледа Раиса подозрително. — Да не сте налетяла на брендито, а?

— Лорд Авърил ме помоли да ви я доведа — обади се Амон. — Каза, че ще се погрижите за нея.

Магрет се възгордя.

— То се знае, че така ще каже; познава той старата Магрет. — Хвана Раиса за ръката и я вкара в стаята, после понечи да затвори вратата пред лицето на Амон.

— Лорд Авърил ми заръча да остана с нея, докато дойде — заяви твърдо Амон и пъхна ботуша си в пролуката на затваряната се врата. — Може да е… в опасност. Нареди ми да не я изпускам от очи.

— Така значи? — накокошини се Магрет. — Какви времена доживях: младежи да се самопоканват в стаите на млади дами посред нощ. — Огледа го за следи на поквареност и поклати глава. — Е, влизай тогава.

— Магрет — подхвана отчаяно Раиса, — трябва да се върна на тържеството. Ефрейтор Бърн ме отвлече и ме докара тук против волята ми.

— Ти да видиш. — Магрет погледна Амон с възобновена враждебност.

— Така е — потвърди Амон с директен, безкрайно убедителен поглед. — Но го направих по заповед на лорд Авърил. И той ще дойде скоро.

— Е — измърмори неохотно Магрет, — не бива да се връща на тържеството, ако ѝ е зле, нали?

Амон поклати сериозно глава.

— Не, не ми се струва разумно.

Точно в този момент Раиса мразеше и двамата.

— Хайде — подкани я Магрет и я задърпа към спалнята. — Да ти направим една вана, гълъбче.

Амон понечи да тръгне след тях, но Магрет изпъна ръка и го спря.