Краля демон [bg]

— Люти чушки? — засмя се Мика. — Тази вечер отвсякъде ни дебнат опасности. Лейди Хересфорд например е по-студена от Блуден връх по време на зимното слънцестоене. Опитах да си открадна една целувка от нея, но пазвантите ѝ едва не ми скочиха на врата.

— А принцеса Марина? — попита Раиса с мисълта, че тамронските порядки вероятно му се харесват. — Много е красива.

Дори прекалено.

— В момента искам да танцувам с нашата принцеса — обяви той с грациозен поклон. — Току-що се изплъзнах на лелите и бабите. Да се възползваме от шанса.

Поведе я към танцовата площадка, тъкмо когато оркестърът подхващаше валс.

— Защо не танцуваш с някое момиче, което ще ти е от полза? — попита шепнешком Раиса още при първата им обиколка на балната зала. — Миси Хакам седи доста унило в онзи ъгъл. А и си наясно, че принцеса Марина е дошла, за да я ухажваш.

Говореше самата истина и все пак ѝ се искаше да запази Мика Баяр само за себе си.

— Разумно е да извлечеш максималното от тържеството. Родителите ти сигурно са вложили цяло състояние в него.

— Това и правя — пошушна ѝ той и я придърпа по-близо от общоприетото. Пръстите му прогаряха кожата ѝ през фината материя на роклята. Главата ѝ отново започваше да се замайва, но дали от виното?

— Или вече си завоювал, когото трябва? — подхвърли безразсъдно тя. — И остава да подготвиш брачния договор? Или си запланувал някоя романтична среща за по-късно тази вечер?

— Само едно момиче искам да завоювам — увери я той и се приведе да прошепне в ухото ѝ: — Само едно сърце искам да спечеля.

— О, не — възропта вяло тя. „Не си пилей ласкателствата по мен“, прииска ѝ се да му каже, но нещо възпираше думите в гърлото ѝ. Явно остроумието ѝ се беше изпарило. Затова се предаде и отпусна глава върху гърдите му, заслушана в ритъма на сърцето му през плата на дрехата. Дори ароматът му ѝ действаше опияняващо.

„Само една чаша вино съм изпила“, помисли си тя.

Струваше ѝ се, че Мика е способен да посрещне всеки неин коментар с хитроумен отговор. Затова просто му подари още три танца. С всяко завъртане се чувстваше все по-безплътна в обятията му, сякаш лека-полека се изпаряваше.

— Може ли да… да си вземем нещо за хапване? — попита накрая с надежда храната да ѝ помогне да се поосвести.

— Естествено — съгласи се той и я поведе през лабиринта от черно-бели платове към уединена масичка. Настани я в стола и за дълъг момент отпусна горещите си длани върху раменете ѝ.

После явно се бе отдалечил, без тя да усети. Дори музиката ѝ се струваше позатихнала, сякаш всички други се намираха далече, далече.

Мика се върна с отрупани чинии и две чаши вино и я изтръгна от унеса ѝ като от дълбок сън. Придърпа стол до нейния и седна толкова близо, че краката им се допираха. После преметна ръка през раменете ѝ, положи главата ѝ върху своето рамо и започна да ѝ дава малки хапки храна.

Поднесе чашата вино до устните ѝ и тя понечи да откаже, но в същия момент отпи глътка.