Краля демон [bg]

Хан струпа няколко цепеници под котела и го допълни с малцовата заготовка, но не запали огъня и не пресипа дестилата.

Озадачен, тръгна обратно към колибата на Лушъс, макар че далеч не очакваше да го намери там в толкова слънчев пролетен ден. Не пречи да му остави бележка, но тя нямаше да свърши никаква работа на слепец. Дължеше му още малко пари, ала не искаше да ги оставя в колибата, ако старецът не си е у дома.

Похлопа гръмко по вратата. Чу се мързелив лай и туловището на Куче се блъсна в нея.

„Значи е тук“, помисли си Хан. Лушъс и Куче бяха неразделни.

— Здравей, Куче — поздрави и отвори вратата на колибата. Куче му се нахвърли, изпаднало в неистова кучешка радост, и облиза лицето му с дългия си лигав език. — Къде е Лушъс? — попита Хан леко разтревожен.

Очите му се приспособиха към смътната светлина и в следващия момент видя раздвижване върху леглото в ъгъла.

— Лушъс?

Наоколо нямаше лампи, разбира се. Хан дръпна пердето и дневната светлина нахлу в стаята. Старецът седеше на леглото, свит до стената, и стискаше шише в ръка, видимо болен или пиян.

Хан огледа колибата. Паничката за вода на Куче беше празна, паничката за храна — също.

— Лушъс? Какво ти се е случило?

— Кой е? — попита треперливо старецът. После гласът му се промени, стана по-рязък и дързък. — Мерзавци. И за мен ли дойдохте?

— Аз съм. Хан — представи се момчето. Все още не смееше да прекрачи прага. — Не ме ли позна?

Лушъс прокара ръка през лицето си, сякаш да се скрие зад нея.

— Махай се. Знам, че момчето е мъртво. Подочух аз, та недей ме лъга. Взел си каквото ти трябва, остави ме мен на мира.

Хан отиде до Лушъс и го потупа неловко по рамото. Старецът подскочи от страх, вкопчил се в шишето си като в спасително въже.

— Какви ги бръщолевиш? Не съм мъртъв. Говориш небивалици.

Старецът отвори замъглените си очи.

— Не си я намерил, а? Оная вещерска дрънкулка? Момчето добре я е скрило, а? — изкикоти се Лушъс. — Е, не е при мен, ако това търсиш. Прави каквото щеш. И на шиш да ме въртиш, пак не знам къде е.

— Стига, Лушъс — загуби търпение Хан. — Ще ти донеса нещо за ядене.

Щом Лушъс не бе нахранил Куче, по всяка вероятност и той не беше ял. Хан отиде до помпата на двора и напълни кофа с вода. Занесе я в колибата и сипа в паничката на Куче и в една чаша за Лушъс.

— Ето — измъкна бавно бутилката от ръцете му. — По-добре изпий това. — Бръкна в торбата си, извади курабия и я сложи в ръката на Лушъс. Понеже старецът не понечи да отхапе, Хан отчупи един залък и го пъхна в устата му.

Лушъс задъвка механично и четинестата му долна челюст заподскача нагоре-надолу. Куче залочи шумно от водата си. Хан прерови шкафовете и намери парче шунка. Раздели го на две — едното сложи в паницата на Куче, другото започна да къса на дребно и да дава на Лушъс, редувайки хапките с глътки вода.