В капана на времето [bg]

Не исках да разсейвам лекаря, но мосю Форе като че ли бе потънал в мисли и бавно обикаляше пациента. Плъзгаше се напред-назад като огромен лешояд, който се чуди дали жертвата наистина вече е мъртва. Той дори приличаше на лешояд с този нос като клюн и гладката черна коса, която не пудреше, а хващаше на тила си на стегнат възел. Дрехите му също бяха черни и строги, макар и качествени — явно имаше успешна практика.

Най-сетне взел решение, мосю Форе вдигна брадичка от ръката си и се озърна за помощ. Видя ме и ми кимна. Аз бях облечена с груба ленена престилка на послушница и в концентрацията си той не забеляза, че не нося воал на медицинска сестра.

— Ела, сестро — нареди ми и хвана глезена на пациента. — Хвани го здраво точно зад петата. Не натискай, докато не ти кажа, но когато дам знак, дръпни крака право към теб. Дърпай много бавно, но силно. Разбра ли?

— Разбрах. — Хванах крака, както ми каза, а той тръгна бавно към другия край на носилката.

— Имам един стимулант, който ще помогне — рече и извади малко мускалче от джоба на палтото си, после го отвори до главата на пациента. — Това свива кръвоносните съдове по кожата и кръвта се отдръпва навътре, където ще е от по-голяма полза за нашия млад приятел. — Докато казваше това, той хвана пациента за косата и изсипа мускала в гърлото му, без да разлее и капка.

— А така, това ще помогне — рече одобрително, когато мъжът преглътна и вдиша дълбоко. — Сега за болката — да, ще е по-добре кракът да е безчувствен, за да не се бори твърде много, докато го наместваме.

Посегна отново към бездънния си джоб. Този път извади бронзова игла, дълга около три инча и с широка плоска глава. Костеливата ръка леко опипа вътрешността на бедрото на пациента, близо до слабините, следвайки тънката синя линия на голямата вена. Пръстите се поколебаха, поспряха, опипаха малък кръг, после заковаха в една точка, сякаш да маркират мястото. Мосю Форе пак бръкна в джоба с чудеса и извади малко бронзово чукче, с което заби иглата в крака с един удар.

Кракът се разтресе силно, после се отпусна безжизнено. Вазоконстрикторът, приложен по-рано, като че ли действаше; кръвотечението от разкъсаните тъкани значително намаля.

— Това е изумително! — възкликнах аз. — Какво направихте?

Мосю Форе се усмихна лукаво и на синкавите му бузи се появи руменина от удоволствие.