Боговете на войната [bg]

— Тогава замълчи, Панек. Не съм тук, за да говоря с теб — каза Юлий. Зад него се надигна ропот и той чу как Порфирий си поема рязко дъх. Юлий пренебрегна това и се обърна към Птолемей.

— Моят народ наистина е млад, както е бил млад и народът на Александър, когато е дошъл тук — започна Юлий. За негова изненада всички в залата за миг сведоха глави при споменаването на Александър Велики.

Панек заговори отново, преди Юлий да може да продължи.

— Ние почитаме бога, основал този велик град. Неговата смъртна плът лежи тук като знак за нашата любов към него.

Юлий мълчеше и го гледаше. Александър да е бог? Панек му отвръщаше със спокойна безизразност.

— Един римски консул пристигна преди мен — каза Юлий. — С какво право беше отнет животът му?

Настана тишина. Златната фигура на царя беше неподвижна като статуя. Погледът на Панек сякаш стана по-остър и Юлий си помисли, че най-после го е ядосал.

— Дребните проблеми на Рим не бива да бъдат прехвърляни в Александрия. Това е думата на царя — каза Панек. Гласът му отекваше в залата. — Твоите армии и твоите битки нямат място тук. Получи главата на своя враг като подарък от Птолемей.

Юлий гледаше твърдо царя и видя, че премигва. Нервен ли беше? Трудно можеше да прецени под тежкото злато.

— Осмеляваш се да наричаш главата на консул на Рим подарък, така ли, Панек? Ще отговориш ли на мен, царю, или ще оставиш това боядисано нищожество да говори вместо теб?

Царят се размърда нервно. Панек сложи ръка на рамото му, сякаш за да го успокои. Спокойствието бе изчезнало от намасленото му лице. Заговори така, сякаш думите прогаряха устата му.

— Гостоприемството, което ти е предложено, ще трае само седем дни, консуле. След това ще се качиш на корабите си и ще напуснеш Александрия.

Юлий не му обърна внимание. Очите му не се откъсваха от златната маска. Птолемей не помръдна и след миг Юлий наистина се вбеси. Усещаше гнева на пазачите около себе си, но това нямаше значение.

— Тогава нямаме какво повече да си кажем. Царю, за мен беше чест да се видя с теб.

Рязко се обърна и си тръгна. Порфирий трябваше да подтичва, за да го настигне.

Щом излязоха от залата, Порфирий препречи пътя му и каза:

— Консуле, имаш талант да си създаваш врагове.

Юлий само го изгледа и Порфирий се сви под погледа му.

— Ако царят реши, че си го обидил, хората ти няма да бъдат оставени живи. Ще ги разкъсат. И теб също.

Юлий погледна тъмните му очи.