Колелото на Осхайм [bg]

— Кралю мой, имам нужда от дворцовата стража при Апанската порта, както и от всички мъже от Седма, които могат да бъдат събрани. Там кипи битка и не я печелим ние. Ако портата падне, ще падне и дворецът — той не е построен за отбрана. Нашите воини ще ви служат по-добре на градската стена.

Хертет прибра ключа на Локи и се намръщи.

— Искаш да оставиш краля си беззащитен? На милостта на всеки размирник, който може да събере тълпа? Това едва ли показва верността ти към короната, маршале!

От няколко страни се надигнаха гласове на подкрепа, предизвикани не само от подлизурковщина, но и от личен интерес. Да пратиш стражите си някъде надалеч, когато целият град гори и бушува битка, никога не е лесно решение. Също като да захвърлиш меча си, докато те гонят, това изглежда адски глупава постъпка.

Изправих се пак, малко непохватно, защото ръцете ми още бяха вързани.

— Ваше величество, не разбирате мащабите на заплахата. Около градските стени са се стълпили хиляди мъртъвци, може би десет хиляди. Ако успеят да завладеят Апанската порта и да нахлуят вкупом, Вермилиън е загубен. И дворецът, и този дом ще паднат за час. Градските стени са единствената ни защита и единственото място, където броят ни би имал значение. Хората пред дома ви са безполезни — докато при портите могат все още да обърнат нещата. Принц Ротус и принцеса Сира са там с нашите сили. Те имат нужда от подкрепа. — Виждах леко колебание на лицето на Хертет. Може да беше глупав, но не беше кръгъл идиот. Предполагах, че повечето от сегашните му мерки се дължат на параноя, на може би основателната вяра, че семейството му или градът, или и двете, ще отхвърлят претенциите му към трона и ще издигнат някой по-млад и способен Кендет на мястото на Червената кралица.

— Кажи на татко за некроманта, Джалан! — обади се Роланд зад рамото ми, услужливо размътвайки водите.

— Некромант ли? — Хертет се приведе напред и ръцете му се впиха в подлакътниците на трона.

— Във фоайето има един капитан, който твърди, че мъртви бродели из двора и блатни духове дебнели по покривите! — извика някакъв новопристигнал лорд далеч зад мен, край входната врата.

Разперих ръце, доколкото ми позволяваха въжетата.

— Това е само намек за онова, което ни чака, ако не удържим Апанската порта. Тези са само разузнавачи и въпреки това стените на двореца не означават нищо за тях!

— Некроманти и мъртъвци на самия ми праг! — Хертет се надигна от трона почервенял и гласът му се извиси до крясък. — А ти се опитваш да ме лишиш от личната ми стража?