Адвокат за милиони [bg]

— Как е Девън? — попита Лиса. Тя изглеждаше по-добре. Седеше на леглото и бинтовете на главата й бяха сменени. По лицето й имаше драскотини. Козловски се беше подпрял на стената, Фин седеше на стола до леглото. Вратата беше затворена.

— Не е добре — отвърна адвокатът. — Разтревожен е най-вече за дъщеря си. И със сигурност осъзнава какво означава да се предаде на Килбраниш. — Той погледна през прозореца. Слънцето почти беше залязло и предградията на запад блестяха от отразените последни слънчеви лъчи за деня. Окъпаните в златисто покриви в далечината бяха в пълен контраст с мрачната и тъжна болнична стая, изпълнена с миризмата на дезинфектанти, на болести и смърт.

— Мислиш ли, че ще иска да се предаде? — попита Лиса, чиито длани по навик лежаха върху корема й.

— Да — отвърна Фин. — В края на краищата тя му е дъщеря.

— Той я познава едва от година — посочи Козловски скептично. — Може и да откаже.

— Едва ли — не се съгласи приятелят му. — Девън никога не е бил изкусен лъжец, защото не е достатъчно хитър. Говори за нея, като че тя е неговата единствена надежда на този свят. Мисля, че ще направи всичко възможно, за да я спаси. Според мен той искрено е загрижен за нея.

— Зависи какво наричаш „загрижен“ — възрази Козловски. — Негова дъщеря или не, не знам дали една година е достатъчно, за да се привърже към нея толкова, та чак да жертва живота си.

— Твоето дете още не е родено. Ти какво би направил, за да го защитиш? — попита го Фин.

Козловски пристъпи на другия си крак и мускулите му се опънаха под якето.

— Не ме сравнявай с Девън — отговори тихо.

— Прав си, но само искам да кажа, че мога да отгатна намерението му. Така или иначе, щом утре излезе от затвора, ще го държим непрекъснато под око. Отиде ли някъде, ние ще го следваме. Точка. Ако се опита да бяга, собственоръчно ще го завържа и ще го доставя на Килбраниш.

— Трябваше да я защитим — каза Лиса. — Аз трябваше да я защитя. — Тя толкова силно дръпна одеялото, с което беше завита, че за малко да го скъса.

— Ти не си виновна — каза Фин. — Никой от нас не знаеше и не предполагаше, че ще се случи такова нещо.

— Знаехме достатъчно — отвърна тя.

Той кимна.

— Може и така да е. Но тогава вината ни е обща. Ще си я върнем.

— Имаш ли план?