![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
За момент Грейвър нищо не каза.
— Дали не са ви усетили?
Тя поклати глава.
— Не.
— Ами някакъв запис на разговора?
— Снощи работиха по него до късно, но когато си тръгнаха, малко след два часа, нищо не бяха извлекли.
— Какво искаш да кажеш — „не много“ или „нищо“?
— Искам да кажа абсолютна нула. Нищо.
— Ами записите на Тислър?
— Нищо. Казах ти, че ще е трудно да се дешифрират. Ето ти я пак технологията. Това е нещо двупосочно. Компютърният чип ни улеснява да маневрираме в лабиринтите на тайнописа, но в същото време улеснява и отсрещната страна да изобретява още по-сложни шифри. Това е една непрекъсната борба за надмощие. Понякога те са преди нас; понякога ние ги изпреварваме. Като игра на ези-тура е.
Грейвър допи кафето си. Вече беше съвсем изстинало. Погледна пръснатите снимки. Вгледа се в Бъртъл, застанал в профил срещу непознатия мъж под една от римските арки, а водопадът блещукаше зад него.
— Той изглежда доста невъзмутим, нали? — рече Грейвър.
— Да, всъщност и аз това си го помислих. Снощи говореха, че изглеждал напълно спокоен. Дали тогава е знаел за Безъм?
— Надявам се, не — каза Грейвър. — Наистина се надявам да е така.
Арнет отпиваше от кафето и го слушаше.
— Снощи Уестрейт беше извън себе си — рече той, разсеяно подреждайки снимките. — Смята, че има конспирация, че има корупция, но не иска пръв да го изрече. Предполагам, че всички точно така ще реагират, цялата администрация. Ще се възхищават от новите дрехи на краля.
— А ти какво очакваш? Ами че възползвай се от това. Действай, докато са объркани и паникьосани. Това тук трябва да се свърши и когато те най-сетне се осъзнаят, ти вече ще бъдеш далеч напред. В много отношения ще бъдеш в изгодна позиция.
Грейвър отмести фотографиите встрани.
— Тук не виждам кой знае какво — рече той. — Или може би пропускам нещо?
— Не, и аз не виждам нещо особено. Но контранаблюдението ме кара да мисля, че Дийн си има работа с хора, стоящи доста над някакви местни рекетьори.
— Защо?
Арнет поклати глава извинително.
— Съжалявам, Маркъс, в момента то е само предположение. Появата на по-възрастния мъж. Мястото, което е избрал за среща. Начинът, по който действаха контранаблюдаващите. Всичко е доста ловко. — Тя остави чашата си и започна да прибира снимките. — Виж какво, с това се заловихме едва преди осемнайсет часа. Има още много работа. Дай ни малко време да си поемем дъх.
Грейвър кимна и стана.
— Благодаря ти, Арнет.
— А ти докъде стигна?
— Снощи попаднахме на известни следи, няколко имена. Днес ще се заловим с тях.
— Щом откриете нещо, нека да ви помогнем — каза тя, пъхайки снимките отново в плика. — Можем да обработим имената и тук. — Тя се изправи. — Твърде рано е да се отчайваш, душко. Тая работа може да се проточи доста време. Трябва да свикваш с тази мисъл.
38.
Когато Грейвър се върна в службата, беше девет и двайсет. Администраторката на входа говореше по телефона, а завивайки по коридора към своя кабинет, той улови погледа на Лара, която също приключваше телефонен разговор. Тя изви вежди и повдигна брадичката си, за да го спре. Грейвър влезе в нейния офис и тя затвори телефона.
— Нанси от кабинета на началник Хъртиг се обади преди две минути — рече Лара, докато записваше нещо. — Искал да отидеш при него веднага щом пристигнеш. Тя каза да се обадиш предварително.
— Боже мой.
— И Пола иска да говори с теб.
— Спешно ли е?
— Беше при мене, когато се обади Нанси. Каза, че ще дойде при теб след това.
— Добре. Позвъни на Нанси и кажи, че съм тръгнал натам. — Той понечи да излезе, после се обърна: — виж какво, много съм ти благодарен за снощи — каза той.
— Няма за какво. — Тя се усмихна. — Можа ли да спиш?
— Малко. А ти?
— Спах като пън — отвърна тя. — Просто не ми стигна нощта.
Той се усмихна, кимна и излезе от отдела, без дори да е влязъл в кабинета си.
Когато Грейвър отиде в административната сграда и се качи до кабинета на Хъртиг, той не се изненада, че началникът им не беше сам. Там беше Уестрейт, чийто вид подсказваше, че надали е спал повече от два часа през изминалата нощ, както и Уорд Лукънс. При влизането на Грейвър, Уестрейт и Лукънс се обърнаха и го погледнаха, но и двамата не помръднаха и нищо не казаха. Личеше си, че са кипнали и явно преди влизането на Грейвър разговорът им е бил доста разгорещен.