Без светлина [bg]

Гостът изчакваше Калатис да се наслади на пурата и рома. Ако при пристигането си бе загрижен, то сега ромът го бе успокоил. Той не изпитваше нужда да наложи мнението си. И сякаш това беше съвсем естествено. Беше дошъл да слуша Калатис.

— Но за вас, разбира се, основен интерес представлява Колумбия — заговори пак Калатис с плътния си и богат глас. — Там съществува нещо като аристокрация от богати семейства, стари фамилии отпреди четири или пет поколения, устояли на всички бури и безредици, които е породило това екзотично общество. Войни. Бунтове. Терористи. Чужда окупация. Преврати. И накрая демокрация и капитализъм. Какво ли не. Мъжете от тези семейства са винаги на мястото си, за да махнат за довиждане на всяко отминаващо събитие, те винаги са там, за да приветстват пристигането на следващото. Известни са като „los hombres de siempre“. Вечните мъже. Това са хората, благодарение на които Колумбия е единствената латиноамериканска страна, която изплаща дълговете си навреме всяка година. Те са причината за непрекъснатия равномерен икономически растеж от четири процента. Те са причината Колумбия да има солидна, образована и увеличаваща се средна класа, най-добрите университети и най-старата конституция в Латинска Америка, която, между другото, наскоро беше преработена и е образец на прогресивна политика.

Калатис размаха лениво пурата си.

— И въпреки всичко, което става там, нещата се развиват, и то добре. За това има причина. „Los hombres de siempre“.

— Сега, след като търговията с наркотици доказа своята стабилност в продължение на няколко десетилетия, след като тя възлиза на десетки милиарди долара годишно, без да варира или да бъде осезаемо засегната от прилагането на закона или капризите на световната икономика, тези предпазливи мъже постепенно се включиха в картината. Ескобар, Очоа, Гача, мъжете от този вид бяха хулиганите, пионерите, каубоите. Те не бяха нито образовани, нито изискани. Бяха непредсказуеми. Имаха манталитет на улични побойници, макар че боравеха с милиарди. Разбира се, те бяха необходими, всяка непроучена област има нужда от своите пионери и инициатори, но „наркокултурата“ вече не е ново явление, вече не е неизследвана област. Сега тя е установен начин на живот по целия свят и както винаги става, когато нещо ново се превръща в утвърдена част от обществото, факелът преминава от пионерите към заселниците, към хората на търговията и политиката. Промяната е неизбежна и в този бизнес отдавна е настъпило времето за една по-зряла перспектива… и сега тя е налице.

Той отпи от рома. Дръпна два пъти от пурата, наслаждавайки се на аромата и вкуса.

— От четири години работя с тези хора. Никога не е имало дори единствен проблем. Те са бизнесмени и знаят, че хаосът струва пари, а редът и експедитивността носят пари. И им е известно, че публичността е за кинозвездите и глупците, но не и за бизнесмените. Не след дълго — тези мъже действат обмислено, те са почти ориенталци по отношение на времето — те ще представляват целите картели. Всеки, който поиска от южното десертче… ще трябва да го купи от „вечните мъже“.